Моментално Фемандерак остави настрана книгата на Златната стрела. Обърна се към архиваря, който четеше от Слънцето.
— Какво е това?
Пълничкият мъж погледна пергамента и изписаните отгоре редове, сетне премести поглед към стройния чужденец.
— Не зная. Не зная нищо за тези книги.
— Но очевидно не е част от оригиналната книга, така че трябва да е добавено по-късно. Мисли! Виждал ли си този почерк преди?
— Какво е толкова важно за това парче пергамент? — архиварят изглеждаше объркан от откриването на съкровища в плесенясалите стаи. Вероятно беше малко посрамен, че чужденец бе направил тези открития. Посрамен и може би малко обиден.
— Какво знаеш за Джугом Арк?
— Моля? Джугом…? Нищо такова не съм чувал.
— Наричали са я Стрелата на единението.
— А, Стрелата! — архиварят изглеждаше радостен отново да се намира на сигурна почва. — Е, зная каквото и всички, разбира се, каквото ни казваха в училище — Стрелата била изстреляна от Най-възвишения към Рушителя, откъсвайки ръката му. Станала ценна реликва на Първородните, гарантираща водачество на този, който я притежавал. Казваха ни, че Раупа и Фурист, двамата водачи на Първородните, си оспорвали Стрелата и това разделило Фалта на северни и южни нации. Фурист я отнесъл някъде на юг, където тя била изгубена — архиварят почеса теме. — Тя била символ на благосклонността на Най-възвишения и с изгубването й фалтанци загубили и контакт с него. А, да — и който притежава Стрелата, владее единението на Фалта. Каквото и да значи това.
— Къде може да е? — промърмори Фемандерак. — Само до това ли опира всичко? Единение?
— Кое къде може да е? Стрелата?
— Виждал ли си други книги, съдържащи същия почерк? Наистина е много важно.
Архиварят дълго време изучава редовете, сетне бавно се изправи, отиде до една висока лавица и свали книга от нея.
— Какво откри?
— Още нищо, само догадка — и то смътна. Тази книга описва развитието на различните писмени стилове. Погледни! — насочи вниманието на Фемандерак към една от страниците. — Тук, на върха, има коментар в съвременен стил. За последно книгата е копирана — погледна към корицата, — преди около седемстотин години. Виждаш ли правите линии и наклона на буквите? Леко наляво. Типично за прецизността, официалността и консерватизма, характеризиращи типичния инструърски ръкопис. Погледни и лигатурите.
— Къде?
— Точно това имам предвид, няма такива! Оставили сме ги още преди векове. Погледни сега към парчето пергамент. Кръгли букви, наклонен надясно. Определено има ритъм, думите се сливат като песен. В библиотеката няма книги с такъв стил. Твърде е стар. Припомни си, че прекопираме всеки ръкопис поне веднъж на всеки двеста години.
— Сега следвай описанието. Ето — тлъстичък пръст указа въпросния пасаж. — „В ранните години учението било съсредоточено в ръцете на скривенерите, най-известен от които е бил Дакру от рода Уента, последният от онези, които напуснали Долината.“ Той е написал Домаз Скреуд. Следва описание на използвания от него стил.
— Да, чувал съм за Дакру. Но никой в Даурия не е писал изследване върху почерка му.
— Чел съм това преди много години. Слушай — „Дакру има интересния навик да добавя малки щрихи към някои от главните си букви, сложна особеност, която често е обект на възхита, но е трудна за копиране“ Като тази! — посочи към парчето пергамент. — Виждаш ли Н-то в „Над“? Това трябва да е написано или от Дакру, или от някой опитен и педантичен преписвач. Погледни лигатурите, „пл“ почти се сливат в главно „ПГ“.
Объркано погледна към високия философ.
— Няма съмнение! — рече той. — Това парче пергамент е почти на две хиляди години.
Фемандерак кимна бавно.
— Никога не съм чувал за подобен фрагмент, издържал толкова дълго — почти на себе си продума той. — Като се изключат Петте книги. Може би се е запазил сред страниците на Златната стрела. Но си прав, това потвърждава съмненията ми. Това е загадка, написана в характерния стил на гатанките от Долината на Първородните. Единствената разлика е, че тази загадка е предназначена да бъде приета на сериозно.
— За какво се отнася тя?
— Несъмнено Джугом Арк, Стрелата на единението.
— Не виждам препратка към нея — рече архиварят.
— Първите два реда са достатъчни — „Стрела-метал, изстреляна със сила, пламтяща воля на могъщо Име“. Към какво друго би могло да се отнася това?