Архиварят сви устни.
— И за какво може да говори „едно да бъдат нации обединими“? Единението е често срещан лайтмотив в легендите за стрелата. Приятелю, това следва класическата структура на гатанката — първата строфа посочва темата, а втората дава нужната информация.
— Която е? — инструърчанинът се почеса по челото.
— Първият куплет указва, че стрелата е била скрита и намеква защо. Вторият куплет ни казва къде може да бъде намерена.
— Искаш да кажеш, че гатанката е като карта, посочваща къде е скрито съкровище? — Фемандерак долови съмнението в гласа на другия.
— Точно това е.
Архиварят се изправи и скръсти ръце пред гърдите си.
— Тогава трябва да е измислица, защото в ума ми няма никакво съмнение, че Стрелата на единението никога не е съществувала.
— Не е съществувала? Как можеш да казваш това за такава важна част от историята ни? Неотдавна се напрягаше да си спомниш изобщо за съществуването й. Какво те кара да си толкова уверен сега, че е просто мит?
— Несъмнено не е имало нищо подобно. Ние, потомците на Първородните, винаги сме имали слабост да придаваме на обикновени символи човешки качества и дори свръхестествени сили, сякаш се опитваме да компенсираме изгубеното. Легендите ни са изпълнени с дирене на разните измислени места — Кантара, домът на вечния живот, Бир Биркат, езерото от чисто злато. Трябва ли да продължавам?
— Не. Достатъчно беше ясен. Учените от Даурия са допускали твърде много грешки, тълкувайки неясни пасажи буквално, основавайки доктрините си връз тях — вероятно рискувам да задълбоча грешките им.
Коментарите на Фемандерак не направиха впечатление на архиваря, който продължаваше да построява аргумента си.
— Дори Фуирфадът, обиталището на Най-възвишения, може да е символ.
— Огнението да е просто символ? — философът се опита да овладее възмущението си. — Дори в Даурия никой не се е осмелил да каже нещо подобно. Някои от нас посвещават живота си в изследване на Фуирфада. Смяташ ли, че щяхме да го правим, ако го възприемахме символично?
— Може и да има посветени на Фуирфада животи, ала тази нощ ти каза, че в архивите ми си открил неща, които тези векове следовство не са разкрили — отбеляза архиварят, демонстрирайки проницателността си. — Отговори ми на следното. През всичките си години на изучаване изпитвал ли си Огъня по начина, по който е описан в Домаз Скреуд?
Философът поклати глава.
— През двете хиляди години от разрушаването на Долината, имало ли е и един случай на човек, който да го е изпитал?
— Но това е в съответствие с думите на Най-възвишения! Част от наказанието ни е било да изгубим Огнедара. Сегашната му липса не изключва наличието му в миналото.
— Не, но това повдига друг въпрос. Тези писания са изцяло в съответствие с човешката нужда да създава мистерия, за да оправдае морала — или съответната му липса.
— Значи не вярваш в Най-възвишения?
— Не познавам някого в Инструър, който вярва.
— Вероятно това обяснява моралното състояние на Инструър — дойде хапливият отговор.
Архиварят повдигна вежди.
— Липсата на вяра в Най-възвишения по никакъв начин не е намалила придържането ми към морала — викна в отговор той. — Сегашното състояние на града е точно каквото човек би очаквал от време, когато примитивните вярвания биват заменяни с почитащи човека, празнуващи живота кодове. В рамките на едно поколение ще изпитаме златна епоха, непознавана досега.
— Страшно сходно с Кантара и Бир Биркат — каза малко грубо Фемандерак. — Ако си толкова убеден в бъдещето, защо изучаваш миналото?
— Изучаването на миналото ме доведе до тези заключения — отвърна архиварят. — Сред синовете на Първородните имаше такива деяния на злина и несправедливост, че само можех да се съмнявам във въздигнатите твърдения, които те отправяха за своите предтечи. По мое виждане пътят към бъдещето лежи в отхвърлянето на грешките от миналото, особено религиозните структури.
— Хубаво виждане за един архивар — изкикоти се Фемандерак.
— Но още не си ме убедил в несъвършенствата на моралния им код или несъществуването на Джугом Арк. Неследването на моралните повели е грешка на индивида, не на морала. А що се отнася до Стрелата и вероятното съществуване на легендите, още не си разгледал твърдението ми, че идвам от Долината на Първородните.