Фарр се обърна към него:
— Приятелю, ти знаеш повече от мен, ала може би и двамата не знаем много. Боят свърши, сега започва дипломацията. Трябва да седна сред задните редици и да мълча. Само ако Уайра беше още жив! Словоохотливостта му щеше да служи на Компанията добре.
Самотният Сторрсен въздъхна.
— Ако дипломацията не помогне, остава ми само да се надявам да загина в битката срещу брудуонците с такова достойнство, както умря и брат ми.
Кърр не отговори. Наместо това започна да си мърмори, достатъчно високо, та Лийт можа да дочуе.
— Защо сега? Защо не когато бях млад и можех да въртя меч? Защо сега, когато съм стар и слаб?
С тежка въздишка старият фермер се обърна и отново влезе в града, съдържащ всичките им надежди; останалите го последваха.
Същата вечер Компанията се запозна с Фоилзи. Научавайки за случилото се пред портата, тя настоя да останат у дома й, предлагайки им почистените стаи над мазето.
— Никакви пари! — надви протестите им тя. — Не можете да спите по улиците. Това е най-малкото, което мога да сторя, след като никой друг в града не си е мръднал пръста. А и има забрана за излизане след мрак, така че няма как да търсите друго място.
— Забрана? — попита старият земеделец. — Какво става?
— Старата песен на Ескейн — рече Фоилзи, сякаш това отговаряше на въпроса. Изглежда не забеляза — или избра да не забелязва — въпросителните погледи, които отговорът й породи. Ако не бяха толкова изтощени, пътниците от Компанията щяха да настоят за повече подробности, но седмиците бродене, дните напрегнато бягство и внезапната мъка им бяха дошли в повече, така че подириха леглата рано.
И останаха в тях чак до обед. След храната се събраха в мазето, за да обсъдят положението. Тогава Лийт представи както трябва Фемандерак на групата, разказвайки подробно ролята на стройния мъж в бягството им от Адунлок — история, докарала на философа множество похвали от Манум и Индретт.
— Видях ви! — каза Търговецът с оживено лице. — Стояхте на южната страна на Клоувънчайн, помислих ви за врага. Дължа ти благодарности! Свиренето ти в пещерите под Адунлок спаси живота ми.
Той посочи към арфата, окачена на раменете на Фемандерак, сетне обясни как неземният звук разсеял уайдузкия боец.
— Много бих искал да те чуя отново.
Фемандерак се усмихна, абсурдно дългото му лице се осени със странен блясък.
— Ела с мен на пазара днес — рече той. — Там свиря за хората — събират се да слушат и получавам малко пари.
— Достатъчно да си позволим по-добра квартира? — запита Стела. Леглото й бе неудобно, на буци и пълно с дървеници.
— Със сигурност бихме могли да намерим нещо по-добро — потвърди Фемандерак. — Ала е малко вероятно да попаднем на друга хазяйка като Фоилзи.
— Във всеки случай — намеси се Перду, — парите може да ни потрябват за нещо по-важно от квартира — и погледна прямо към високия философ. — При положение, разбира се, че си с нас… и че се съгласиш да използваш парите си за каузата на Компанията.
— Може би трябва да поговорим за Компанията и приключението ви. — Фемандерак се надигна от ниското канапе и започна да крачи из стаята. — Имам много въпроси към всички ви.
Кърр на свой ред се изправи:
— А можем ли да ти поверим отговорите?
— Да ми ги поверите? Какво бих могъл да сторя с тях, че да навредя на каузата ви?
— Да ги продадеш на инструърци, например — гласът на фермера внезапно освирепя. — Убеден съм, че градската стража с радост ще узнае нещо повече за нас. Не обичам предателите.
С пламнали очи, Фемандерак отиде до стареца.
— Това е само съвет. Този тип приказки не ще ви отведат никъде в града. Миналата година престоях тук три месеца, опитвайки се да получа разрешение за архивите в Залата на знанието. Бюрокрацията е много трудна за заобикаляне и изключително тромава. С Желязната врата ще имате само един шанс. Подобни приказки ще направят от приятелите ви врагове и ще направят делото ви безплодно.
Лийт откъсна увиснал конец от ръкава си:
— Разказах всичко на Фемандерак. Той е наш приятел! Кроптър каза, че ще открием приятели на неочаквани места. Малко са по-необичайните места от една уайдузка крепост — гласът му умоляваше да проявят разбиране.
— Кроптър също така предупреди, че ще срещнем хора, които изглеждат дружелюбни, но ще попречат на каузата ни — долетя гневният фермерски отговор. — Глупаво е било да говориш за мисията ни! На малцина можем да се доверим!