Облиза пълните си устни.
— И още нещо, нека се знае, че лично ще присъствам на потушаването на бунта.
— Да, милорд — прислужникът кимна, поклони се и започна да се оттегля.
— А ти, пиленцето ми — каза Аркосът, обръщайки се към бледата, трепереща фигура в ъгъла, — ще чакаш тук, докато се върна. Нека тази мисъл изостри желанието ти.
Червената му бойна роба едва му ставаше и като я пристегна, той напусна стаята. Прислужникът заключи след него и се облегна облекчено на вратата, гледайки как Аркосът крачи по коридора.
Това някакъв капан ли е?
Манум бе объркан от липсата на стражници в казармите. Бе си въобразявал, че горе ще ги очакват много други. Но изглеждаше, че повечето от пазачите спяха по домовете си. Може би всички стражници бяха слезли долу, а може би останалите бяха изтичали да събудят колегите си. Във всеки случай скоро ще се махнем оттук и ще поемем към дома. Инструърци няма да забравят тази нощ! Благодарейки на късмета, който изглежда още не ги изоставяше, той викна Лийт и останалите.
Зад него затворниците се блъскаха нагоре по стълбите. Възрастен мъж загуби равновесие и падна върху изхабените стълби. За момент онези отдолу забавиха яростното си втурване напред, но виковете зад тях станаха по-силни, лишавайки от разум ужасените затворници. Някой стъпи на гърба на стареца, но немощният му вик бе удавен в суматохата на битката.
Търговецът затича през празното помещение към вратата. Зад него Лийт изрече напрегнато:
— А брудуонецът?
— Със сегашното развитие на нещата носим отговорност за още мнозина други. Той може сам да се погрижи за себе си.
— Аз не виждам нещата така — рече Лийт. — Ти остани тук с останалите, докато аз го потърся.
— Млад глупак! Само се надявам, че ще е останало достатъчно от него, за да му устроим погребение.
— Да, татко — Лийт направи подигравателен жест на покорство.
— Ти не си единственият, комуто е позволено да поема рискове.
Сега хората избликваха от капака. Лийт видя, че напук на перченето си, няма как да си пробие път надолу, така че нервно зачака потокът от хора да намалее — първо младите мъже, сетне по-възрастните и жените, накрая млада майка с остатъците от семейството си. Мнозина носеха странно застинало изражение на лицата си и втренчени очи — резултат от съзираното насилие. Някои просто крачеха механично, една част успокояваха останалите, а един или двама се строполиха на дървения под. Едър младеж, понесъл окървавен стражески меч, грабна капака и го затръшна, сетне бързо зарези.
— Какво правиш? — викна Лийт.
— Спирам пазачите, ето какво! — грубо каза мъжът.
— Но…
— Долу не е останал никой, освен пазачи! — изръмжа онзи. — Видях ги да обикалят из килиите, извличайки затворниците и накълцвайки ги на парчета. Всички са мъртви.
Възцари се изпълнена с неверие тишина. Всички мъртви? Как биха могли инструърчани да причиняват това на свои съграждани?
— Ами мъжът с големия железен лост? — след всичко това, след цялото страдание и смърт, Лийт не можеше да си представи, че брудуонецът не е избягал.
Мъжът сви рамене.
— Не го видях.
Търговецът отпусна глава в ръцете си. Брудуонецът убит, покрай него още множество други. Смъртта изглежда ходеше по петите му, неотменно крачейки подире му през света. Осени го ужасна мисъл — дали Рушителят умишлено не го е пуснал като някакъв вид ускорител на разруха? Гръмоотвод, призван да привлича мрачната сила на Брудуо?
Зад тях отекна остро пропукване. Манум се извъртя — звукът идваше откъм капака.
— Бързо! Всички навън! — викна той. Лийт се опита да насочи затворниците към изхода, но те се движеха бавно, прекалено бавно. Всеки миг стражниците можеха да нахлуят.
Дървото се разцепи и с рев гола фигура изскочи от стълбището. С плавно, бързо движение застопори счупените врати с железния си лост, сетне насочи непреклонните си черни очи към удивения Търговец и сина му.
— Вървете! — каза той.
Поведоха затворниците — вероятно не повече от петдесетина, прецени Манум, оставяйки поне още толкова мъртви в подземието — през вратата на дългото помещение и навън в прохладната нощ. Търговецът и синът му жадно поемаха сладкия свеж въздух, обърсвайки мечове в раздраните си роби. Тогава дочуха слабо металическо дрънчене. Долиташе откъм сенките между казармата и Съвещателната зала. Имаше нещо в мрака.