Фигура, която не можеше да бъда сбъркана, едра и заплашителна, пристъпи в лунната светлина.
— Значи това е храбрият спасителен отряд! — разнесе се познатият пронизителен квик. — Хубаво. Ще си доставя удоволствието да обсъдя опита ви за бягство на място по мой избор. Може би няма да ви допадна толкова без протекцията на мизерния Аркос на Сариста.
Не правеше усилия да скрива триумфалната нотка в гласа си.
— Стражи! — викна той.
Въоръжени мъже в пурпурни роби пристъпиха в съвършен синхрон от сенките, извадили закривени ятагани. Смехът на Аркоса от Немохайм меко се разля наоколо.
Глава 4
Огнението
Ужасените затворници се притискаха към стената на казармата, а личните телохранители на Аркоса от Немохайм пристъпваха заплашително напред. Лийт отчаяно погледна наляво и надясно, но и в двете посоки дървената стена се простираше в мрака.
— Брудуонци! — каза голият воин между Лийт и баща му. — Бруд аханин Алд. Орден низш — устната му се набръчка в присмех.
Телохранителите спряха и се отдръпнаха, за да пропуснат Аркоса. Дебелият мъж стоеше на около десет крачки, дишайки тежко и оглеждайки трофеите си.
— Обезоръжете ги! — рече той. — Убийте всички затворници без тези тримата. И не оставяйте бъркотия, не искам въпроси.
Той отново се отдръпна, повдигайки робата си, за да я предпази от прахта. Това ще бъде забавление, по-насищащо от всичко друго, което бях планирал за тази нощ — помисли си той, докато усмивка разтегляше пълните му устни.
Мигновено и без привидно усилие трима от телохранителите прекосиха празното място, подчинявайки се на заповедта. Ръката на Лийт се стрелна към меча. Без предупреждение бе блъснат към стената, откъдето се строполи с изкаран въздух. Няколко секунди лежа борейки се да вдиша. Изправи се замаян на крака тъкмо навреме, за да види как Ахтал съсича тримата си сънародници с меча на Лийт в ръка.
Ахтал го бе обезоръжил — грубо, но бързо, осъзна младежът. Все още гол, ала обвит в непоколебима решителност, воинът демонстрираше завидната си сила и умения. Първият противник се прости с живота си, когато непредпазливо се обърна към спътниците си за частица от секундата. Може би бе изненадан от арогантното поведение на мъжа или притеснен от някаква дребна подсказка в стойката на боеца. Каквато и да бе причината, главата му се търколи на земята преди да е успяла да предупреди останалите, оставяйки тялото нелепо изправено няколко мига. Това разсейване струва скъпо на другите двама. Секунда невнимание — замах и телата им меко се отпуснаха в прахта.
Обръщайки се към затворниците, Ахтал викна:
— Бягайте! Вървете!
Отначало колебливи, но окуражени от видяното и в пълното знание какво ще им се случи, ако останат, дрипавата група изчезна в сенките.
— Стражи! — изкрещя почервенелият Аркос, сетне яростно притисна устни. — Не са важни — промърмори.
Лийт напълни горящите си дробове с въздух, успокои виенето на свят и погледна към Манум.
— Нищо не можем да направим! — каза Търговецът. — В ръцете му сме.
Имаше някаква неотменност в убийството на останалите седмина телохранители. Комбинация от присъщ талант, стриктни тренировки и чиста агресия — помисли си Лийт, гледайки как личната стража на Аркоса бива покосена от брудуонския боец. Очевидно се изправяха неохотно срещу него, наясно, че мерят сили с представител на най-висшия орден, следователно лишени от шанс. Макар да бе почти сигурно, че неговият собствен живот ще бъде застрашен, ако някой от тях надвие Ахтал, Лийт изпитваше съжаление към противниците на брудуонеца — обикновени хора, просто пионки в далеч по-голяма игра. Не бяха подозирали, че тази нощ ще се изправят срещу Повелител на страха. Но ако върхът на меча бе разкъсвал месото на Аркоса, Лийт нямаше да изпитва състрадание.
Всичко свърши много бързо. Аркосът на Немохайм крещеше все по-нечленоразделно на хората си. Когато изходът от битката стана очевиден, той бързо отстъпи назад към Съвещателната зала.
Но не достатъчно бързо. Голата фигура се стрелна, с лекота надбягвайки шишкавия мъж. Изпреварвайки го, той се обърна и разпери ръце, сякаш връщаше непокорна овца обратно при стадото. С подивял поглед Аркосът се оглеждаше в напразно дирене на път за бягство. Ахтал се приближи. Аркосът отстъпи, за да попадне в хватката на Манум и Лийт. Към гърлото му се допря меч. Ужасът скова дебелака, лицето му посивя.