Лицето на Лийт почервеня и младежът седна.
Фемандерак не изглеждаше засегнат от грубите слова.
— По мое мнение човек, който спасява един от Компанията ви от ямата на уайдузите, сетне го води непокътнат до вас и не иска нищо в замяна, е достоен за доверие. Но няма значение, вече е сторено. Казаното от Лийт е истина. Зная за пътуването ви. Искате да предупредите Фалта за предстояща брудуонска инвазия и сте заловили един техен воин, който да свидетелства. Впрочем той къде е?
Кърр не каза нищо, устните му сведени до тънка бяла линия. Следовникът бе вързан в една от стаите, чиято врата беше залостена здраво — редовно проверяваха въжетата му. Притеснението от евентуално ново негово бягство продължаваше неспирно да тормози Кърр. Бяха скрили истината от Фоилзи, но беше само въпрос на време хазяйката им да открие що за човек бива държан в дома й.
Фемандерак присви рамене.
— Мога да ви помогна — рече той. — Естествено, ако искате помощ. А, повярвайте, ще ви е нужна! Отнема страшно много пари и постоянство, за да се срещнеш със Съвета на Фалта, където ще ви е нужен някой, който да представи новините ви умело и сбито. Помнете, имате само един шанс!
— И какво предлагаш? — кратко попита Кърр. Лийт ясно виждаше и чуваше гнева на стария фермер, но не можеше да посочи пораждащата го причина. Може би нещо в самонадеяността на Фемандерак го раздразваше.
Философът изглежда не забелязваше неприязънта.
— Пари, квартира, съвет, убедителен глас пред Съвета — и редица други неща, които още не е времето да разкривам, но вероятно са по-ценни от всичко останало.
Хал се изправи с отсечени движения и отиде в средата на стаята.
— Според теб подкупът най-добрият начин за достигане до Съвета на Фалта ли е? — обърна се той към философа.
— Най-добрият? Това е единственият начин! Без пари изобщо няма да признаят съществуването ви, още по-малко да обърнат внимание на просбата ви. Съществуват определени дребни служители, на които трябва да бъде платено — все по-големи суми — преди да получите правото на аудиенция.
— И това не те притеснява? — Хал се взря в очите на Фемандерак по начин, който доста се отдалечаваше от учтивостта. Лийт не можеше да не си припомни братовия сблъсък с отшелника. Тогава Хал бе изглеждал неумолимо уверен в правотата си, сега отново се приготвяше за нов твърдоглав спор.
— Да ме притеснява? Не. Трябва ли?
— Според мен трябва. Всички забравяме правотата на делото си. За себе си не търсим нищо. Искаме да се изправим пред Съвета, защото имаме да им дадем нещо — време да се подготвят за надвисналата инвазия. Как би могло това да застраши Съвета? Защо да не поискат да ни видят? Смятам, че трябва да разкрием важността на носените от нас вести. Любопитството може да успее там, където парите се провалят.
Манум заговори с нескрито неодобрение:
— Призовавам към изключителна предпазливост относно делата ни с Фалтанския Съвет. Сине, казах ти по какъв начин Гласът от Андратан ликуваше как фалтанците му се подчинявали. Даде ми имена, показа ми лица, лица, които никога няма да забравя! — Той поспря, поемайки си дълбок дъх. — Гласът ми разкри, че имал агенти дори сред Съвета. Беше изключително ясен. Не мислиш ли, че ако разкрием мисията си, корумпираните представители ще разберат и просто ще убедят останалите да не ни приемат?
— Тогава ще разкрият истинската си природа! — каза Хал. — Истината е по-могъща от заблудата! Лъжата може да печели много битки, но плодовете на победите й изчезват заедно с измамите й. Истината може да понася множество поражения, но победите й са постоянни! Трябва да бъдем искрени.
— Истината може да бъде използвана срещу нас! — противопостави се Манум. — Нека го кажа по-ясно. Съветът има шестнадесетима членове, по един от всяко кралство. Пет страни — Сърнета, Деювър, Сна Вацта, Хаурн и Деруйс — имат лоялни крале и тази вярност се отнася и за представителите им в Съвета. Хаурн е васално кралство на Сна Вацта, но гласът му е отделен. Четирима други крале са ни предали, ала посланиците им в Съвета са все още верни. Това са Плоня, Асгоуан, Редана и Пискасия. Владетелите на Трейка, Фавония и Немохайм са верни на Фалта, но посланиците им са предатели. Остават четири кралства — Вертензия, Строукс, Табул и обичният ни Фирейнс — предадени едновременно от владетел и посланик.
Това означава, че осем от шестнадесетте кралства се управляват от предатели. Фалта е в гибелна позиция.