О, забравих! — подигравателно каза Фарр. Ти не се биеш честно. Като се има предвид как подреждаш нещата, всичко друго би ме изненадало.
Невъоръжен се хвърли в атака. Отново фигурата от пламък не помръдна. Фарр очакваше да бъде изпепелен като тоягата докато се вкопчва в огнено белите ръце, вместо това пръстите му се сключиха около тях и можа да ги задържи без болка.
Значи в крайна сметка си истински, а не игра на въображението ми. Не че бих си представил нещо толкова зло! — подигра се Фарр.
Ръка се стовари върху главата му, карайки ухото му да запищи.
Това не е отговор — ликуващо рече Фарр. Сега чуй оплакването ми. Прицели се към проблясващата огнена глава и ударът му мина на косъм. Предполага се, че си добър, което е смешно. Но за момент ще приема, че това е така. Изцяло добър, казват. Приклекна, за да избегне замах. И не само това, но си и всемогъщ. Тогава как ще обясниш наличието на злина в света — различно от моето твърдение, че ти го причиняваш? Ляв удар, попаднал в диафрагмата на фигурата. Ако си добър, защо не го спреш? Освен ако не е извън силите ти. Фарр се изсмя при поредния си удар, виждайки фигурата да залита.
— Добър удар! — отвърна огнената фигура, дишайки тежко. — Но не фатален.
Фарр атакува отново, но този път ударът му бе отразен от корава ръка.
— Нека приемем, че съм изцяло добър. Нека приемем също, че подобна концепция би била извън възможностите ти да я проумееш и че подобна добрина би изглеждала зла.
Фарр се хвърли към краката на фигурата, опитвайки се да свари противника си неподготвен, но срещна само въздух. Доброто си е добро, изръмжа той. Познавам добрината, когато я видя.
— Възможно, възможно. Ако съм добър, злото трябва да бъде нещо различно от мен. Съществуват и други неща — следователно е поне възможно те да са източник на злината.
Фарр погледна изненадано към лицето на фигурата, което беше грешка, защото не видя удара под брадичката, нарушил равновесието му.
— Аз съм творителят на всичко живо — но за да получат живот, сътворенията ми трябва да притежават известна свобода в избора си, ограничена единствено от обстоятелствата. Злото присъства в матрицата възможности.
Ами правото на избор? Нима майка ми имаше избора да оздравее, докато умираше през пролетта и лятото? Защо сътворението не ридае? Защо облаците не падат мъртви на земята?
Той възстанови баланса си и сграбчи фигурата за врата.
— Разликата между теб и един облак е, че облакът не може да избере дали да бъде движен от вятъра ми.
Пламтящата фигура се измъкна от хватката на Фарр.
Майка ми не избра смъртта, а тя настъпи. Ако всички сме орисани да умрем, не разполагаме с истински избор. Удар и ответ. Двамата спряха за миг, дишайки тежко.
— Слушай! Със създаването на различни от мен неща ограничих силата си до това, което ще им даде свобода да избират. Алтернативата е съществуване като нещото, от което се страхуваш — безпомощно пред вятъра. Избрах да ви даря със смърт. Майка ти оценяваше този дар и го прие, докато ти си избрал да не го разбираш. Тя го разбра и го приветства дори и в най-отчаяните часове.
Приветствала? Лъжец? Тя крещеше за милост, а ти не направи нищо!
Удари опонента си по рамото.
— Седях при нея през цялото време, споделяйки болката й. Нима смяташ, че съм ви изоставил, защото сте избрали да стоите настрана от вятъра ми? — фигурата изтегли ръка назад, сякаш се приготвяше да хвърли цялата си тежест зад удара. — Избери да бъдеш честен със себе си. Причината смъртта на родителите ти и брат ти да те разгневи, е, че се чувстваш изоставен. Но аз не съм те изоставил.
Никога няма да те изоставя, дори и да го поискаш. Това разгневява ли те?
Фарр видя удара, но не направи нищо да го избегне. В последния миг извъртя тялото си, така че ударът попадна в десния му лакът с изхрущяване. Падна на пода, гърчейки се от болка.
— Ти си могъщ боец — рече гласът. — Служи ми добре, но като листо по вятъра. Не би ли искал да бъдеш мой доброволен служител?
Какво си намислил?
— Изчакай и ще видиш. Но всичко още не е свършило, още е много далеч от края.
Фарр кимна, най-близкото нещо до признание.
— Добре. Вземи гнева си и го положи в огъня.
Без него по-лош воин ли ще бъда?