Выбрать главу

Насред всичко това се появи Ленан, който видя Компанията да се укрива в малка постройка недалеч от стената. Бе му отнело по-дълго от очакваното да слезе от наблюдателния си пункт. Гледката на горящите къщи го ужаси и той започна да обмисля варианта да се откаже от отмъщението си. Страхливец — прорева огънят в него. Вземи съдбата в ръцете си. С бучаща в гърлото кръв, Ленан пристъпи на улицата.

Груби ръце го сграбчиха в мига, в който се появи на открито, един от пазачите завлачвайки го до Аркоса.

— Този беше в Пиниона — рече той. — Съмишленик на онези, които търсите.

— Не бях там! — викна Ленан. Стражникът го смълча с желязната си ръкавица.

Аркосът изтегли меча си. Стори́ го! — умоляваше чернотата в него. Знаеш, че ти се иска.

Стражите се отдръпнаха, оставяйки нещастното момче беззащитно в средата на улицата.

— Мога да ви кажа къде са! — примоли се младежът, опитвайки се да накара създанието пред него да се вслуша в разума. Но изглеждаше, че мъжът не го чува.

Аркосът се приближи към момчето, което се препъна в паническия си опит да избяга. Посланикът все така се приближаваше, замахвайки безразборно. На младини бе притежавал превъзходни фехтовални умения, но днес нищо от това не бе останало. Капитанът на стражата се извърна настрана, негодуванието му примесено с ужас от случващото се насред улицата. Но не можеше да запуши ушите си за ръмженето и писъците, за звуците на стомана срещу кост.

Когато капитанът се обърна отново, Аркосът непохватно прибираше меча си в ножницата, без преди това да си направи труда да го изчисти. Началникът на стражниците щеше да възложи на своя заместник да почисти кървавата пихтия върху калдъръма.

Чувствам се по-добре! — прошепна черната лудост.

— Чувствам се по-добре! — изрече Аркосът на Немохайм. Засега.

* * *

— Уфф! — отбеляза Стела след обстойно проучване. — Тук вони на умрели овце.

Индретт й се усмихна мило.

— Защото има умрели овце, мила! — рече тя, измъквайки мазна, прашасала кожа изпод младото момиче.

— Пфуу! — рече Стела, след като се огледа допълнително. — Къде сме?

— Прилича на някакво хранилище — рече Кърр.

Фоилзи кимна.

— Точно това е. Моят Ферди — нека душата му почива в покой — използваше това място да складира закупените от него стоки, докато цената им на пазара се вдигне. Сега ме изчакайте, милички, и не си подавайте навън дори носа. Обещавате ли?

Компанията кимна като един. Всичко, дори и смрадливият въздух в тази тясна барака бе за предпочитане пред улиците на града днес. Фоилзи изръмжа и затвори своеволната врата зад себе си, оставяйки ги сами.

Фемандерак изчака тридесет секунди, след което не можеше да се сдържа повече.

— Времето подходящо ли е да обсъдим бъдещето на Фалта и нашата роля в него?

— Имаш отличен усет към драматичното — каза Кърр. — Съмнявам се, че си намерил нещо толкова важно в архивите на подобен град.

— Ала го сторих — наблегна философът.

— Може би важно за някой учен.

— Защо не прецениш сам? Бих искал да споделя откритията си с Компанията. Всички вие трябва да решите дали намереното от мен притежава някаква стойност. Но искам да знаете, че независимо как бъдат посрещнати думите ми, ще ви помогна в начинанието да избягате от града и ако все още съзирате надежда в мисията си, ще продължа да помагам, с каквото мога. След като се съм се зарекъл тъй, свободни сте да преценявате, без да се притеснявате, че ще се обидя.

— Много добре — рече Кърр. — Изглежда ще останем тук известно време. Кажи ни какво си открил.

— Първо нека обобщим знанието си — предложи Фемандерак. — Брудуонците заплашват да нападнат Фалта и държат подготовката в най-строга тайна. Успели са да инфилтрират множество фалтански кралства и изглежда болшинството от Съвета на Фалта им принадлежи. Аркосът на Немохайм явно е техният водач.

Търговецът Манум е бил изпратен в Брудуо от фирейнския крал да разследва дочут в царския двор слух. Най-вероятно е произхождал от брудуонски посланици, изпратени да привлекат краля към каузата. В Брудуо Манум съумял да потвърди наличието на огромна армия, а в Андратан научил имената на фалтанските предатели, както и нещо за брудуонското разпределение на времето. Също така узнал, че Гласът на Андратан — който може би е самият Рушител — търси известна информация.