— Много часове прекарах в четене на объркани писания в архивите, научавайки повече, отколкото ме интересуваше за управлението на Инструър, наказанията за търговците, използващи подправени мерки и посредничеството при разрешаване на гранични спорове. Но сред всичко това открих и писанията на Бюрей от рода Сайуиз, един от Първородните и основател на Немохайм, най-мистериозното от Шестнадесетте кралства. Според Домаз Скреуд на Бюрей била поверена Джугом Армклед като Фурист и Раупа се сражавали за нея и той я отнесъл далеч на юг, когато Първородните се разделили на северни и южни фракции. Но къде точно? В Немохайм ли я е отнесъл?
Отговорът се криеше в изписаните от него страници. Основал столицата, която сега носи неговото име, но според собствените му думи никога не е живял в нея. Вместо това се оттеглил навътре в сушата, придружаван от семейството си. Носейки Джугом Арк, последвал долината на Нюм, решен да се установи в Мълкт. Но бандити ги нападнали от засада и убили децата му. Успял да запази Стрелата, ала бил принуден да се оттегли още по-навътре в сушата, решавайки, че тя трябва да бъде положена извън досега на приятел и враг. Стигнал до Алмукантаранските планини.
— Кантара? — промърмори хауфутът. — Не може да бъде.
— Какво? — Фемандерак се извъртя и сграбчи ръката на едрия мъж. — Къде си чувал това име?
— Кантара не е тайна — рече хауфутът, изненадан от пламенността на философа. — Всеки знае легендата. Тя е сред любимите приказки на децата.
Останалите кимнаха.
— Каква е тази легенда?
Заговори Стела:
— Кантара е вълшебно място, където спокойствие цари — замък, заобиколен от мирно селце и открити поля, място в небето, където отиват добрите деца, умрели преждевременно. Веднъж на хиляда години Кантара се спуска на земята, слизайки от облаците, тогава майки и бащи могат отново да посетят челядта си. Там никой не остарява, никой не умира, ала никой не може да я намери, без значение колко усилено търси — с изключение на един ден и една нощ на всеки сто години. — Тя въздъхна. — Като деца рисувахме замъка, обвит в мъгли, разположен в облаците, копнеещи деца надничаха измежду бойниците, оглеждайки хоризонта в търсене на родителите си.
— Значи Кантара не е тайна? Скривалището на Джугом Арк е детска история? — Фемандерак се почеса по главата. — Може би това е представлявало най-добрата защита. Превърната в легенда, хората ще смятат, че не съществува.
— Кантара е скривалището? — запита Кърр. — Сигурен ли си, че и това не е символично?
— Чувайки историята съм убеден, че Бюрей е създал този мит като най-удобното скривалище. Обяснението на историята прави дори още по-вероятно наличието на истина зад мита.
— Да изясним — каза светлокосият отшелник. — Дневникът на Бюрей указва Кантара като скривалището на Джугом Арк, така ли е?
— Да — отвърна Фемандерак.
— Но казва ли как да достигнем това място?
— Казва. Кантара се намира в началото на долината Нюм, огромен бял замък по склоновете на Хоуксхед, разположен между Стражите. Според дневника Кантара е реално място.
— Стражите?
— Два огромни върха, които охраняват Стрелата — рече Фемандерак. — Макар че как точно две планини биха могли да пазят нещо, не съумях да разбера.
Отшелникът сви рамене.
— И къде по-точно в Кантара се намира Стрелата?
— Нямам представа, дневникът не казва. За това ще трябва да се допитваме до гатанката.
— Значи предлагаш следващата част от мисията ни да е посветена на издирването на Джугом Арк? — тихо запита Индретт.
Философът кимна.
— Не смятам, че делото ви е завършено. Трябва да я откриете и с това да обедините Фалта пред лицето на настъпващата инвазия.
Защо иначе прекосих пустините от Даурия, ако не да ви помогна? Кралете, Съветът и хората ще се заслушат, когато Стрелата се появи отново. Хората ще се погрижат за това. Ако не друго, трябва да я намерите, за да не бъде използвана от други за не толкова въздигнати цели.
Навън вятърът се усили, хвърляйки дъжд по стените на бараката.
— Има и други, които издирват Стрелата? — запита Кърр.
— Аз лично не зная за такива — рече философът. — Макар да очаквам, че ще бъдете наблюдавани, така че някой може да отгатне целта ви, освен ако не я прикривате усърдно.
— Ако съм разбрал правилно загатването в думите ти — каза Перду, — подтикваш ни да използваме Джугом Арк, за да обединим Фалта? Загадките казват, че това дело е отредено на Десницата. Чухме отшелника да говори за вътрешния си глас и как смята, че един от присъстващите тук е Десницата. Наистина ли си убеден, че Десницата е някой от членовете на Компанията?