Навън вятърът бе спрял, утрото бе тежко и задушно, вероятно предвещаващо следобедна буря. Единственият звук бе монотонният тропот на дъжда.
— Да — изрече Фемандерак. — Поне смятам, че Десницата е сред Компанията, но не е конкретна личност. Нека обясня.
Миналата нощ, каза им Фемандерак, той бил заспал край огъня в мазето, в жилите му пулсираща мисъл, посята в съзнанието му по-рано през деня.
— Вероятно е била там със седмици, може би още от Адунлок, когато за пръв път чух историята на Лийт и отговорите му относно питанията му за Десницата. Отне ми цялото това време да осъзная, че отговорът е бил под носа ми още от самото начало. Колко глупав може да бъде човек понякога! Колко сляп!
Мисълта, която го била споходила тогава, която не му давала мира и сега, била следната — ръката има пет пръста. Това било. Ръката има пет пръста. Тогава си помислил за Компанията и петимата, първоначално поели от Долната долина в Огнената плащаница — Лийт, Хал, Стела, Кърр и хауфутът… ръката има пет пръста… и внезапно Десницата на Най-възвишения била пред него.
Десницата не е определена личност! А тази сърцевинна група от Компанията, група, чиито съдби се преплитали по някакъв специален начин. Съставена от пет пръста Ръка, всеки от които е слаб сам по себе си, но вкупом способни да се вкопчат здраво във Фалта и да я насочат по пътя на правдината.
Опитал се да отхвърли мисълта, по стотици различни начини я подлагал на съмнение. Ами Манум и Индретт? Те също са от Аулеа. Те били само причината, извадила наяве Десницата — научила Ръката да се затвори около жертвата си. Какво бе постигнала Компанията? Нищо, с изключение на онова, сторено чрез Десницата. Оцеляването на Покрития път било дело на Стела от Ръката. Излекуването на отшелника — на хауфута от Ръката. Сразяването на брудуонските воини — планът на Кърр от Ръката. Стела зашеметила Повелител на страха с камък. Лийт нанесъл завършващия удар. Колцина можели да се похвалят с убийството на един Повелител на страха? Кърр и хауфутът водели Компанията. Дали Фемандерак наистина бе спасил Лийт от крепостта на уайдузите — или било обратното? Философът вече не беше сигурен. Убеден беше само в едно — дружните приключения изковавали от лулеанските селяни заплашително оръжие. Нямало съмнение. Те били Десницата на Най-възвишения.
За Лийт това утро все повече заприлича на сън. Беше уморен, ужасно уморен, с изтощен дух. След нощта в Пиниона и бягството от квартирата искаше само едно — да спи. Въздухът в бараката бе толкова тежък, задушавайки членовете на Компанията. Лийт забеляза и други — Манум, Кърр, Перду, хауфута — едва да удържат натежалите си клепачи. Той не можеше да повярва, че тази „Десница“ — могъщият воин, щеше да се появи от редиците на парцаливата група селяни. Може би брудуонецът, но той не бе най-велик от бойците дори в собствената си земя. Как можеше Ахтал да се надява сам да надвие кафявите орди, които щяха да залеят Фалта? Да ги промуши смъртоносно със Стрелата?
Сега Фемандерак заразказва за Петте книги, които открил в инструърската архива. Обясни теорията си как всяка от тях съдържала определен аспект от Десницата. Книгата на Слънцето, пълна с прекрасни песни на надежда, оприличи на Стела. Горестно-сладкият Марисуон, съдържащ „Песента на Аозианите“ го затрудни, но накрая разчете между страниците й характера на Лийт. Книгата на Сключените ръце със своите резки твърдения и поразяващи обобщения моментално му напомни на Кърр. Любимата му Книга на Златната стрела носеше много от наблюденията върху живота, които бе дочувал от хауфута. Законите й се отличаваха с типа обич, която Фемандерак бе виждал едрият водач да демонстрира. А Книгата на Вълната, съдържаща трактат върху управлението, законите й демонстрирани в сполетялото Долината наказание, философът искаше да покаже на Хал. Пет книги, пет пръста, една Ръка.
Можеше ли да е така? Нима светът на древните пророчества се отнасяше до тази група хорица, криещи се в смрадлива барака? По кое време бяха напуснали последователното си, логично битие? Ако можеха да надвият елита на Брудуо и да си върнат Манум и Индретт, тогава може би… само ако не бяха толкова уморени…