Фоилзи се върна точно преди обед, заварвайки бараката утихнала. За един кратък миг тя се опасяваше от най-лошото. Припряно дърпайки вратата, старата жена намери членовете на Компанията проснати върху кожите, меките килими и чувалите с памук, всички заспали дълбоко. Тя направи знак на високия плешив мъж до нея — влязоха вътре и затвориха вратата зад себе си.
Навъсено стоманеносиво небе заплашително надвисваше над брудуонската армия, неспирно подлагана на изпитания. Нервността бе осезаема. Всички — от най-неопитния наборник до генерала, посивял старец с почерняла кожа и стомана вместо мускули — всички членове на най-голямата армия, събирана някога, усещаха страха от присъствието на господаря си. Като жив организъм войската се движеше напред и назад из песъчливата долина, без дори да трепне, когато блясъкът на светкавицата и трясъкът на гръмотевиците бяха заменени с проливен дъжд, оставяйки зад себе си тук и там неколцина мъртви войници, подобно на късчета мъртва кожа, но изпълнявайки учение подир учение с ужасяваща прецизност, удивила малцината наблюдатели на една скалиста могила. И насред всичко това една висока, обвита в черно фигура ликуваше, повдигайки ръка към небесата, сякаш подчинявайки стихиите на волята си. Макар генералът да знаеше, че това трябва да е съвпадение, почти бе готов да помисли, че господарят повелява бурята — знаеше, че армията щеше да повярва в това. Така легендата щеше да се разрасне, вдъхвайки храброст на малодушните, посявайки страховит респект сред редиците. Подобен страх и подобен кураж щяха да са необходими на толкова обширна и многообразна армия. С приключването на последното учение и заглъхването на сетния вик, дъждът внезапно спря — като че бе спусната преграда. Черната фигура пристъпи напред, вдигнала меч в ръката си — и жесток, триумфален рев се понесе към душното небе. Ученията бяха приключили. Инвазията бе на път да започне.
Глава 6
Ескейн
— Това са те — тихо каза Фоилзи.
— Това? — объркано рече мъжът. — Как биха могли подобни…
— Какво очакваше? Небръснати войници в брони, потни и псуващи, сражавайки се с враговете си дори насън? Тези мили люде правят неща, немислими за онези с велика мощ. Колкото по-силни и прословути стават, толкова по-неподходящи са за мисията си.
— Значи задачата ни е да…
— Да ги държим скрити, неизвестни. Затова се нуждаят от помощта ти.
— Фоилзи, мила — любящо рече мъжът, стискайки ръката й, — двамата с Ферди дадохте толкова много. Без вашата помощ и тази на неколцина други нямаше да оцелеем. Как бихме могли да ти откажем?
Старицата се усмихна широко.
— Зная, че се смяташ за длъжник на мен и Ферди — рече тя, — но не прави това като отплата за мен, стори го в качеството му на правилно дело.
— Точно в това не съм особено сигурен — каза той, прокарвайки ръка по лъскавото си теме. — Фоилзи, ти си толкова доверчива, лесно е да забравиш колко е важна тайната ни. Всяко предателство може да струва животи.
— Тези хора са поемали много рискове заради теб, заради всички, макар дори да не подозират за съществуването ви. Време е някой да рискува заради тях.
Мъжът кимна. Фоилзи бе пряма жена. В думите й човек винаги можеше да чуе истината, затова бе обичана в Ескейн, от всички фракции в това объркано място. Приютяването на северняците бе правилната постъпка, дори и ако имаше последици. Но все пак той нямаше намерение безгрижно да излага на риск животи. Някому трябваше да бъде възложено наблюдението им.
Този ден бараката послужи като убежище на Компанията, където Лийт можа да възстанови силите си от предните четиридесет и осем часа на изпитания. Според Фоилзи улиците все още гъмжали от стражи, извличайки почтени граждани от домовете, за да ги разпитват. Дори след смрачаване опасността не беше преминала.
— Но къде ще бъдем отведени? — зададеният от Кърр въпрос интересуваше всички.
— В Ескейн — отвърна плешивият. — На сигурно място.
— Колко далеч се намира това? Как ще се промъкнем покрай стражниците на улицата и мостовете? — запита Индретт. Чувствайки се неловко в присъствието на плешивия, членовете на Компанията го заливаха с въпроси.
— Ние от Ескейн умеем да отбягваме стражите.
— Къде се намира Ескейн? Не е от Шестнадесетте кралства на Фалта. — Фемандерак бе изучавал картите, пътувайки надлъж и нашир из централна Фалта миналата година, чувайки много приказки за това мистериозно място, но никой не бе в състояние да му предостави конкретен отговор.