— Не, не е сред Шестнадесетте, но е фалтанска територия — суверенно кралство, ала без крал.
— Чухме нещо за Ескейн на пазара, но всеки имаше различна идея относно местоположението и характера му. — Индретт поклати глава.
— Не разбирам нищо — каза Кърр.
— Хубаво. Има причина да желаем страната ни да остане скрита. Фоилзи не ви е запознала с инструърската история — каза плешивият. — Но аз ще се постарая да поправя това по време на пътуването ни. Тръгваме ли?
В отговор Компанията започна да се приготвя. Хауфутът си мърмореше:
— Кой е чувал на път да се тръгва с празен стомах?
Поеха по пустите странични улички. След около десетина напрегнати минути навлязоха в част от града, която бе позната на Лийт — намираха се на около двеста ярда от пазара, когато водачът им спря, измъкна ивици плат и им ги раздаде.
— Завържете си очите! — рече им той. — Трябва да ги носите по време на пътуването ни. Ескейн е тайна.
Фарр мрачно замърмори, но позволи да му завържат очите. Вероятно осъзнаваше, че не разполагат с избор — оцеляването им зависеше от този мъж.
Лийт се опита да определи къде ги отвеждат, но след няколко завоя се обърка напълно. За известно време крачеха по калдъръма, сетне по мекия пясък на алея. В един момент водачът им прошепна „Долу!“ и те приклекнаха, затаявайки дъх, но Лийт нито можа да чуе, нито да види от какво се криеха. Последва още пясък, сетне спряха, докато мъжът почука и в тишината изслушваше някакъв отговор, какъвто явно бе имало, защото бе прошепнал нещо. Тогава се отвори врата и бегълците бяха вкарани в някаква постройка.
— Не можете да отнесете оръжията си в Ескейн — каза водачът им.
— Тогава няма да ида там — отвърна грубо Фарр. — Никъде не отивам без меча и тоягата си.
— Тъй да бъде. Вероятно бих могъл да спестя време като повикам градската стража? Не смятам, че осъзнаваш ситуацията си. Или дирите убежище в Ескейн, или се изправяте пред гнева на Инструър. Бъди уверен, че мечът и тоягата няма да ти помогнат в Пиниона, където ще се лишиш от живота си.
— Не бъди глупак! — каза Кърр на винкулчанина. — Предай ги. Не сме в позиция да преговаряме.
— Още не съм бил обезоръжаван от враг — упорито настоя Фарр.
— Тогава бъди благодарен, че не сме ти врагове — каза водачът им, — защото сега ще предадеш оръжията си.
— Вероятно бихме могли да обсъдим това по-обстойно, когато достигнем земята ви — каза Фарр.
— Можете да свалите превръзките, след като предадете оръжия — отвърна гидът им. — Намираме се на портите на Ескейн.
— Вече? — рече Кърр, изненадан. — Но ние още не сме напуснали Инструър!
— Положете оръжия и свалете превръзките — търпеливо повтори водачът им. — Елате и подирете отдих в Ескейн.
Около Лийт се разнесе дрънчене на оръжия. С лека неохота откачи късото острие, с което се бе сдобил в Пиниона. Пръстите му развързаха възела на плата пред очите му и младежът премигна няколко пъти. Мракът бе пълен, нямаше никаква разлика след свалянето на плата.
Поеха по тъмния проход, следвайки ехото на водаческите стъпки.
— Кой живее тук? — рязко запита старият фермер. Думите му отекнаха като шок, почти като разкъсване на мрачната тишина. Лийт се отдръпна.
Невъзмутим, водачът им отвърна с отваряне на врата в дъното на прохода. Внезапна светлина заля Компанията, чиито членове за миг не можаха да огледат ясно помещението, в което се намираха. Лийт премигна няколко пъти. Слабоосветеното затворено пространство бе изпълнено с хора.
— Добре дошли в Ескейн! — викна гидът.
— Но това още е Инструър! — каза Кърр, видимо объркан и малко разгневен. — С какво ни помага това?
Неколцина от хората в стаята бяха скочили на крака. Плешивият им направи знак да седнат.
— Те не знаят — рече той. — Простете им. Отношението им ще се подобри с увеличаване на знанието.
Обърна се към Кърр.
— Това не е Инструър. Из града са пръснати малки енклави като този, не повече от една-две стаи, скрити от враговете ни. Това е Ескейн — всички те са Ескейн, ние сме Ескейн. Скритите, вплетени в столицата, но отделени от нея.
— Отделете се от нея и самотни бъдете! — рече един от хората, млад мъж.