Но положението със Съвета все още не е толкова отчайващо, макар че вече би могло и да е станало, тъй като мина повече от година, откакто Гласът злорадстваше. Деветима от съветниците са лоялни, а седмина са изменници. Ако нещата са се запазили, ще разполагаме с достатъчно гласове да спечелим. Хал, ако казваме на служител подир служител, че Фалта е заплашена от инвазия, рано или късно ще попаднем на някой, служещ на врага или склонен да продаде информация. Така пътят ни към Съвета ще бъде прерязан — или ще бъдем предадени пред него. Нека бъдем внимателни с истината!
— Дори и да бъдем предадени, трябва да се осланяме на истината, а не да прибягваме до подкупи — настояваше Хал. — Накрая победата ще дойде.
— Освежаващо прямо! — отбеляза Фемандерак. — Ала разполагаш ли с времето да понасяш пораженията преди идването на евентуалната победа? Предупреждавам ви, едно-единствено поражение е достатъчно да съкруши усилията ви! — Той продължи да крачи, сякаш бе готов още сега да се изправи срещу брудуонците. — Можем ли да говорим по-откровено? — рече той. — Аз също имам задача, мисия, която трябва да изпълня и за да го сторя, трябва да разкрия сърцето си пред вас. Ще говорим ли открито? В такъв случай, ако не приемете помощта ми, аз ще си ида, обещавайки да не казвам никому за делото ви. Ще положа клетва! Но ако ви убедя, че съм достоен за доверие, бих искал да позволите да се присъединя към Компанията.
Кърр огледа стаята. Разчете умора по лицата им, осъзнавайки, че сега не е най-подходящото време да се занимават с важни неща. Нуждаеха се от почивка или от залисване, нещо, което да им помогне да преодолеят умората и втрещението, които още чувстваха. Високият странник изглежда имаше повече живост от всички тях взети заедно.
— Трябва да поговорим за тези неща! — рече старият фермер, надявайки се инстинктът да не го подлъгва. — Но не сега, не днес. Прекадено сме изтощени, за да вземем правилните решения. Утре ще дадем на Фемандерак шанс да поговори и узнае всичко, което го интересува. Дотогава бих посъветвал всички да поспят или поне да отпочинат.
— Още толкова много неща ни предстоят — продължи той. — Аз лично ще започна да търся следи от ордена си. Някъде в този изоставен град трябва да има Часовои, освен ако не са изоставили напълно призванието си — те ще се противопоставят на предателите на Фалта. Щом ги открия, достъпът до Съвета ще е много по-лесен!
Той въздъхна.
— Поне това се надявам. Няма друга причина за един изморен старец да иде толкова далеч.
— Иди да си починеш, старецо! — тихо каза Перду с оттенък на привързаност в гласа. — Часовоите и утре ще са тук.
— Искаш ли да дойдеш на пазара? — Фемандерак бе прекарал следобеда в крачене из стаята.
— На мен не ми трябва почивка — каза Лийт. Не мога да спя в тази къща, не и когато тя е тук. Може би ако ида да се разходя…
— Хайде тогава!
Преди Лийт да се изправи от канапето, Фемандерак бе нарамил арфата и изчакваше на прага.
На площадката над стълбите ги спря долетял глас.
— Къде отивате?
— До пазара — отговори Лийт. — Фемандерак там свири на арфа.
— О! — гласът на фермера звучеше напрегнат и изтощен. — Нещо против да дойда и аз?
— Напротив! — жизнерадостно отвърна философът.
— Ами ние? — долетяха питания от другите стаи.
— Разбира се! — каза им Фемандерак, смеейки се.
— Дотук с отдиха на Компанията — проръмжа Кърр.
Накрая в квартирата им остана само Перду, натоварен със задачата да наглежда пленника им. Всички останали подириха разтуха сред шарените сергии на тържището.
Пазарът, един от шестнадесетте в града — по един за всяко кралство, казваха, макар числото да бе просто съвпадение — заемаше широкото пространство между три тесни улици и една широка алея. Продавачите бяха разпънали сергии в кръг. Там те предлагаха стоките си; вариращи от необходими благини като храна и дрехи до фриволни и дори опасни продукти. В центъра се помещаваха различни забави. По-професионалните от тях бяха спонсорирани от собствениците на сергии, които плащаха на изпълнителите с надеждата, че номерата им ще привлекат повече клиенти. Останалите изкарваха насъщния с монетите от случайни зяпачи. Получилата се какофония инструърци и посетители се завихряше в море от цвят, добре наблюдавано от някой покрив, но най-добре усетено на място.
— Стойте заедно! — посъветва ги Фемандерак. — И дръжте ръце в джобовете! Не купувайте нищо, защото аз мога да го взема на по-ниска цена.