Но само да можеше да е истина…
Въздухът в стаята бе съвсем застинал. Запленен от покоя, Фемандерак измъкна видялата много свят арфа от раницата си и изсвири няколко едва чути ноти. Звукът изглежда придаде аромат на въздуха, подслаждайки го с нещо, прилично на радост — вдишаха с разширени ноздри.
Никой не помръдна, никой не се осмели да заговори, докато всички стояха омаяни. Ръката на Фемандерак се отпусна. Мълчанието, абсолютното ескейнско мълчание, ги обви. Намираха се в стаза.
— Снощи сънувах сън — внезапно рече Стела и сърцата на всички подскочиха. — Някой може ли да ми каже…
Гласът й замря с обръщането на всички лица към нея, срамът почервени шията и лицето й.
— Сънувала си? — викна Лийт. — Аз съ…
— Тихо! — каза Фемандерак и в гласа му се доловиха стоманени нотки. — Ако някой е сънувал, нека го запази за себе си.
Лийт сви устни. Дали и останалите са чули гласа? Дали го чуват тази нощ? Не искаше да попита — моментът бе все още твърде скорошен, прекалено ценен за разгръщане. Може би, може би…
В течение на множество проточили се минути нищо не бе казано, но поне за Лийт моментите бяха изпълнени с неизразим копнеж.
— Вероятно оттук бихме могли да определим предстоящия си път — накрая рече отшелникът. Когато никой не отговори, той продължи. — Без значение какво е мнението ни за самоличността на Десницата, трябва да решим дали Компанията има още задачи, които й предстоят. Дали ще се отправим в търсене на Джугом Арк, както предлага нашият приятел Фемандерак? Или решаваме, че сме сторили всичко по силите си? Трябва да призная, че усещам призив да помогна на хората от Инструър, като онези, принудени да се крият по подобни места.
Това съживи Кърр.
— Други предстоящи задачи? Ти може да имаш някакво чувство за успех, аскетични ми приятелю, но аз не изпитвам нищо подобно. Вероятно би могъл да ми предоставиш списък с делата, които сме приключили успешно?
— Съзирам сред нас двамата брудуонски пленници — дойде отговорът с едва загатната грубост.
— Разбира се — призна Кърр. — Но ако това бе всичко, което трябваше да сторим, отдавна щяхме да се наслаждаваме на великолепната фирейнска пролет.
Хауфутът се присъедини към спора.
— Нека бъдем конкретни. Каква точно е втората задача на Компанията?
— Да спаси Фалта — дойде резкият отговор. — Понастоящем не можем да спасим дори себе си.
— Аз пък помня, че задачата ни беше не чак толкова въздигната. Възнамерявахме да изложим наученото от нас пред Съвета на Фалта.
— Което бе сторено — бързо рече отшелникът.
— Това бе свързано с показването на пленения брудуонец, който трябваше да ги убеди в надвисналата заплаха.
— Чия идея бе това? — настояваше отшелникът.
Настъпи пауза, в която членовете на Компанията се замислиха. Бе се случило толкова отдавна. Толкова много неща бяха станали от онази нощ в дома на хауфута, когато решиха да потеглят…
— Идеята беше моя — равно отвърна Хал.
— Твоя? — рече отшелникът, отмерената любезност в гласа му издавайки намерението му. — Защо ли не съм изненадан?
Хал се навъси, но не каза нищо. Индретт понечи да заговори, по Манум положи ръка върху рамото й, докосвайки устните си с пръст.
— Без значение откъде е произлязла, идеята е била добра. Но се провали заради фалтанската политика и предателството на посланиците и кралете — тежко изрече хауфутът. — Нямахме шанс. — Той въздъхна.
— А Фалта? — попита ги Манум. — Тя ще успее ли да се защити от армията, която може би точно в този момент стои на границата? Защото ако не…
— Ако хората разполагаха с достатъчно знание… — рече Перду.
— Ако армията можеше да бъде приготвена навреме… — добави Фарр.
— Ако имаха подходящо водачество… — каза хауфутът.
— Ако, ако, ако! — Фемандерак изгуби търпение. — Естествено, че Фалта може да се противопостави на брудуонците, ако армията бъде събрана сега и бъде поведена от достойни пълководци. Но проблемът е, че не разполага с такива! Водителите на Фалта са брудуонци! Те ще се погрижат да сте беззащитни и неподозиращи, сетне просто ще поканят кафявата армия да окупира градовете ви. Няма да има отбрана. Няма да има битка. Наместо това ще има клане! Ако си представяте, че сте приключили задачата си, вероятно ще ми позволите да се завърна в родината си, защото няма да остана да гледам как фалтанските реки почервеняват от кръв!