— Ще ги вземете на сериозно, когато започнат да се сбъдват. Не очаквай да се извинявам за пророческите слова, които получавам. Обмислях случилото се от първата ми среща с вас, северняци и установих, че съм позволил да се повлияя от възгледите ви. Трябва да съпоставям скромността си с неоспоримите слова на Най-възвишения. За доброто на Фалта трябва да говоря каквото ми е казано.
— Това не е извинение за грубостта — сопна се Стела.
— Може би коментарът ми беше неблагоразумен — призна отшелникът. — Но смятам, че за вас ще е по-важно какво съм казал, а не по какъв начин.
— Може и да е така — рече хауфутът. — Кажи ми, отшелнико, твоето предсказание говори, че ни предстои още пътуване. По свой начин Лийт вече отправи подобен аргумент. Но за какво се отнасяше останалата част от пророчеството? Ако Най-възвишеният желае да говори с нас, защо думите му не са от по-голяма полза? Защо не ни каже: „Вървете на изток до Строукс, докато не достигнете река Алениус, сетне завийте на север и вървете тридесет дни, докато не се препънете в златна стрела“ — или нещо от сорта? Защо загръща думите в такава мистерия, че нищо да не може да бъде разгадано?
— Думи, думи. Казвам да ги загърбим — отвърна Фарр с типичния си рязък маниер. — Фемандерак ни предлага път. Аз предлагам да тръгнем по него. Ще отида в онзи Немохайм, в онова място на име Кантара и ще се опитам да намеря Джугом Арк. Би било хубаво да имам спътници. Някой ще ме придружи ли?
— Аз ще дойда — произнесе с уверен глас Стела — гордата Стела, вдигнала брадичка, очите й широки и тъй живи. — Нещата не могат да приключат просто така. Не можем да се приберем.
— Ех! — рече хауфутът. — Херца ще ме изяде жив, ако нещо се случи на дъщеря й. По-добре да дойда с теб.
— Аз също ще дойда — бързо рече Лийт, страхувайки се да не бъде оставен.
— Аз също — обади се дрезгавият глас на фермера. — Не се знае в каква каша ще се забъркате без моята помощ… — Той се изсмя, чист, ясен звук с онзи оттенък на пакостливост, който Лийт бе взел за злина в онзи ден, когато се бе страхувал да не остане заключен в плевнята на Кърр.
— Убеден съм, че ще дойдем всички! — каза Манум. — Сега в града е опасно за нас.
Лийт погледна към брат си. Ето го, онова изражение на превъзходство, което се появяваше върху лицето му, когато Хал знаеше нещо непознато на другите.
— Хал? Ти ще дойдеш ли?
Това питане бе толкова изнервящо, че на Лийт едва не му призля. Припомни си сходен разговор преди месеци в дома на хауфута, още преди да напуснат Лулеа, когато Хал бе нападал възрастните, страхуващи се да вземат решение, сковани от теглото на отговорността. Но бе типично за него да не изглежда объркан по никакъв начин от развоя на събитията. Виж го само как се хили! Сякаш бе доволен от поемането на ролята му от Лийт. Проклет да бъде! Не може ли веднъж да покаже малко смирение?
— Ако всички са убедени в теорията на Фемандерак за Петимата от Ръката, то изглежда имате нужда от мен. Естествено, че ще дойда.
— Изпитваш ли някакви съмнения относно идеята на Фемандерак? — не отстъпваше Лийт.
— Никакви — отвърна искрено Хал, но брат му усети някакво увъртане.
Фемандерак се изправи и моментът отмина.
— Значи и петимата, напуснали Лулеа ще продължат заедно до края, заедно с останалите от Компанията? Тъй трябва да бъде.
— Аз няма да ви придружа — каза отшелникът. — Най-възвишеният има друга мисия за мен. Трябва да отнеса думата му до хората в Инструър. Без значение от рисковете, без да обръщам внимание на опасността, трябва да подготвя Великия град за пришествието на Най-възвишения и прославения му Огън.
Изглежда бе твърдо решен да се самоизтъква днес, а денят вече бе станал свидетел на достатъчно изморителни приказки. Единственият въпрос бе кой първи ще прекъсне аскета.
— Трябва да се отправим възможно най-бързо — отбеляза хауфутът.
— Предстоят ни страшно много неща, които да подготвим — добави Кърр.
— Ами брудуонецът? Какво ще правим с него? — Лийт бе объркан от положението на магьосника воин, който можеше да убие всички им. Все още бе вързан, но след Пиниона връзките бяха символични. След като Хал отиваше в Немохайм, където и да беше това, дали Ахтал нямаше да поиска да го придружи? Можеха ли да го спрат?