— Със сигурност утре сутринта ще бъде удачно време да мислим за всичко това — простена хауфутът. — Все още ми предстои много работа, за да наваксам за умората и глада.
— Утре сутринта да бъде! — рече Кърр, смеейки се. — Ама ни липсваше през всички тези седмици. Без теб е толкова трудно да се държат нещата в правилната перспектива! — кимна към едрия водач, сетне се обърна към всички. — Трябва да изразим желанието си към нашите домакини и да ги помолим за съдействие да избегнем мрежата на Аркоса. Нека отпочинем тази нощ, защото утре ще сме на път.
В Ескейн утре имаше, но не и изгрев. Перду, първият събудил се, прекара миговете след събуждане в мисли за семейството си — най-вероятно лагеруващи нейде в северна Мирвидда — сетне разопакова приготвената за Компания закуска и ги разбуди.
— Ставайте! — рече им феннито. — Съжалявам, задето не съм отворил прозорците, но утрото е на около стотина ярда оттук, в друга земя. Хайде, хауфуте, не си заспал, хъркаш много по-силно, когато спиш.
И той продължи в същия дух, докато възглавница не го удари по тила.
Домакинът им — плешивият приятел на Фоилзи, се появи когато приключваха закуската. В отговор на питането им им отвърна, че денят вече бил напреднал, сетне небрежно уведоми гостите си за свикано съвещание — Сбор, нарече го той — заради Компанията.
— Може да минат дни преди връщането ви в Инструър — рече той. — Следователно си помислих, че бихте желали да бъдете представени на хората ни.
— Спомням си да казваш, че хората в Ескейн не пътували през Инструър? — каза Кърр, моментално подозрителен.
— Така е — дойде отговорът. — Повечето от нас остават в Ескейн. Но достатъчно ще дойдат, за да свикаме Сбор.
— И за какво ни е това събрание? — настояваше Кърр. — Бързахме да опитаме да се промъкнем на части край стражите на моста към Строукс, колкото по-скоро, толкова по-добре. Защо е нужно това забавяне?
— Някои биха искали да ви видят — рече плешивият. Лийт долови нотка на предпазливост в гласа му, която очевидно убягна на останалите, защото никой не каза нищо, затова младежът се изправи с намерението да прояви допълнителен интерес.
— За водачите на Ескейн ли става въпрос? — попита Лийт. — Бихме желали да се възползваме от възможността да ги убедим в мирните си намерения и че сме достойни за доверие.
Домакинът сви устни.
— Разбирам, че ти си бил един от воините, които нападнали Пиниона — съмнението в гласа му бе доловено от всички. — Неколцина от избягалите дойдоха в Ескейн и ни разказаха за делата ви. Водачите ми искат да се уверят, че подобни храбри бойци няма да представляват опасност за сигурността ни. Както можете да си представите, тя е от първостепенно значение. Вероятно срещата с вас ще им осигури това спокойствие.
Лийт се изсмя.
— Би било добре да помните, че външният вид лъже. Макар поне в моя случай това да не е така. Късметлиите успяват там, където ловките се провалят. Не съм боец.
— Ала историите за делата ти и тези на твоите спътници се пръснаха из Ескейн по-бързо от огън. Дали са били преувеличени или не — не зная, макар да вярвам на Фоилзи. Във всеки случай водачите ми възнамеряват да разберат дали слуховете са оправдани.
Вече и останалите членове на Компанията започваха да проявяват интерес към разговора, Кърр и хауфутът се изправиха.
— Съществуват въпроси, относно които не би било разумно да се говори на подобни сбирания — дори и в доверен кръг.
— Така е — отвърна плешивият, чийто глас сега носеше загатната заплаха. — Но ако съществува информация, отнасяща се до оцеляването на Ескейн, бъдете сигурни, че ще я получим.
— А ако подобна информация ни заплашва, ще я скрием! — прогърмя Фарр.
— Мирувай, Фарр! — изстреля фермерът, но в гласа му имаше мекота, която трябваше да умири планинджията, същевременно предразполагайки домакина.
— В думите на спътника ми има нещо вярно — каза хауфутът. — Ще подбираме приказките си. Помнете, че се намираме на повече от хиляда мили от дома, скрити във враждебен град, далеч от всякаква помощ. Объркващо е, зная, да сме достигнали решение, а да не можем да сторим нищо за него. Нека бъдем търпеливи!
Сборът се състоя по-късно утринта в голяма зала, оформена със забележително умение и търпеливост от вътрешността на две съседни постройки. Когато Компанията пристигна, прекарала мъчителен час в отбягването на стражи из мрачния подгизнал град, поне стотина души изпълваха помещението. Поне стотина чифта очи обгърнаха северняците, отведени към средата на празното място. Имаше нещо много странно, дори изнервящо, в тази зала, сякаш всичко вътре ги притискаше.