В другия край на празното пространство дузина души седяха на високи табуретки върху ниска сцена. Компанията бе поканена да се присъедини към тях.
— Каква е целта на всичко това? — прошепна Фарр на Перду. — Събраните тук хора не ще научат много на среща, от която не могат да чуят нищо.
— Бъди уверен, че людете ни не ще пропуснат и дума! — рече глас откъм сцената. — Има причина да се събираме точно тук.
— Съвършена акустика! — тихо изрече Фемандерак. — Цял живот…
Той се обърна, сякаш да погледне зад себе си.
— Ще ми се да си бях донесъл арфата. Ще ми се някой да не я бе взел за оръжие, принуждавайки ме да я оставя на прага.
— Заповядайте и седнете! — долетя глас от сцената.
Невъзможно! — помисли си Лийт. Та ние се намираме на поне тридесет крачки от говорещия, а чувам всяка негова дума!
Но бе истина. Стените на това внимателно изработено пространство по несравним начин отразяваха и усилваха звука — всяка отронена дума, без значение колко тиха, биваше увеличена многократно, така че всички можеха да я чуят. Всеки шепот, всяко прокашляне, всяко провлачване на крака. Това, осъзна младежът, бе източникът на неудобството му, акустиката сякаш скупчваше цялата тълпа около него.
Щом членовете на Компанията седнаха, висок чернокос мъж с нездрава кожа и мършави черти се изправи и ги приветства.
— Бих желал да припомня на всички правилата на Сбора! — тържествено рече той. — Не трябва да има ни…
— Какво е сбор? — прошепна Стела на Индретт.
— Сборът е официалното събиране на Ескейн! — бе резкият отговор. — Събираме се да решим дела, прекалено важни да бъдат преценени единствено от старейшините.
— И тези старейшини са…
— Разположените на сцената — довърши думите й бледният мъж. — Сега ще обявя правилата за онези, които не са наясно със Сбора. Няма да бъдат споменавани ескейнски имена. Ще говори само по един глас, никакъв друг шум не бива да се чува. Не бива да се повишава тон. Помнете, ако бъдем дочути, гибелта на Ескейн е сигурна! Председателствуващият старейшина ще ръководи Сбора. Събранието ще приключи с гласуване. Приемливи ли са тези правила?
Откъм стената се отдели жена.
— Хората намират тези правила за приемливи — рече тържествено тя, по начин, указал на Лийт, че наблюдава някакъв ритуал.
— Много добре. Нека Сборът започне.
Лийт скоро осъзна, че срещата е свикана в угода на ескейнци — по-точно старейшините — и срещу Компанията. Един подир друг хора биваха извиквани, за да задават въпроси. Те бяха любезни, но внимателно оформени и представени с прецизност, която говореше, че други бяха взели участие в измислянето им. Отговорите биваха внимателно разглеждани от старейшините — най-вече от мъжа с нездравия цвят, който очевидно беше председател, сетне биваха задавани още въпроси. Всичко бе привидно миролюбиво, без пряка злонамереност, която Лийт можеше да посочи, но нещо зловещо се криеше зад това привидно формално събиране, нещо отвъд простото събиране на информация, младежът бе убеден в това.
— Бях една от освободените при битката в Пиниона — каза млада жена с дълга провиснала коса и големи, почти изпъкнали очи, понастоящем изпълнени с неподправена благодарност. — Биха ли се представили спасителите ми, за да им благодаря?
Чувствайки се леко неловко, Лийт се изправи, както сториха Манум и Ахтал. Кратки аплодисменти се понесоха из залата, прекъснати от жест на председателствуващия старейшина. Очевидно и други бегълци от затвора бяха подирили убежище в Ескейн. Лийт усещаше вниманието на старейшините върху себе си.
— Кой изготви плана? — запита бледният мъж.
— Не беше планирано — отговори Манум. — Синът ми и аз бяхме затворници на Съвета, заедно с още един от спътниците ни, който биваше разпитван. Ако познавате Пиниона, знаете какво означава това. Имахме намерение да го избегнем, останалите затворници също имаха сходни нагласи.
— Ами воинът със стоманения кол? Кой е той?
— Трябва ли да питаш? — рече Фарр, очевидно отегчен от Сбора.
Председателствуващият старейшина се обърна към жената с широките очи.
— Кой е той?
Тя посочи Ахтал.