— Казваш, че си се събрал отново със спътниците си зад стените на града? — рече един старейшина, гъстовежд мъж с черна брада, насочвайки поглед към Лийт. — Но не обясни защо изобщо сте дошли тук, нито защо Компанията ти просто не е поела обратно към Фирейнс след освобождаването на пленниците.
Мъжът впери в Лийт пронизващ взор.
Кърр му хвърли предупредителен поглед, но и без стария фермер, Лийт знаеше опасността, скрита зад любезните въпроси.
Оставяйки старейшините, той се надигна от стола, пристъпи напред и с ясен глас заговори към събраните:
— Не ще крия от вас, че сме поели на мисия и пазим голяма тайна — рече той и хората се приведоха като един. — Но от името на спътниците си моля мисията ни да остане неизказана. Разкрихме я на Съвета на Фалта и бяхме предадени. Не можем да рискуваме да я разкрием отново, защото дори старейшините не могат да бъдат сигурни, че сред вас няма предател, който може да ни предаде на Съвета.
Лийт усещаше гнева на сцената отзад.
— Страхувам се от това, което може да се случи на мен и приятелите ми, ако тази среща отсъди против нас. Но повече се страхувам от това, което ще се случи на Ескейн, Инструър и цяла Фалта, ако мисията ни бъде предадена на Съвета.
Толкова мога да разкрия, понеже Съветът вече го знае. Родителите ми не бяха отвлечени от брудуонците произволно. Манум, баща ми, е Търговец и бе изпратен от фирейнския крал в Брудуо, за да разкрие истината относно определени слухове. На остров Андратан узнал, че армиите на Рушителя отново биват сбирани срещу нас за съкрушаващ удар срещу Фалта и сърцето й в Инструър и че въпросното сърце вече е почернено с предателство. Избягал да предупреди краля си, но бил отново заловен, преди да успее да го стори.
След като спасихме родителите ми, продължихме към Инструър с надеждата да предупредим Съвета за надвисналата опасност. Вярвахме, че показанията на брудуонеца ще бъдат достатъчно убедителни. Но се оказа, че предателството е било по-голямо, отколкото подозирахме, бройката беше срещу нас. Няма да има отбрана. Ескейн, Инструър и цяла Фалта лежат беззащитни, готови да бъдат заграбени от Рушителя по всяко време. Противникът ни в Съвета бе Лркосът от Немохайм.
Из залата се понесе мърморене, укротено от тропота на председателския жезъл.
— Хората му ни спряха на улицата и силом взеха трима от Компанията ни. Несъмнено искаше да узнае защо един брудуонец, трениран за война и помазан със злина, би се противопоставил на господаря си. Двамата с баща ми се опитахме да го освободим, но както някои сред вас несъмнено ще потвърдят, брудуонецът показа, че може сам да се грижи за себе си. Благодарение на уменията му избягахме от Пиниона, но Аркосът е напълно наясно с действията ни и несъмнено гори от желание да поговори с нас.
Не сме се отказали да предупредим фалтанци за надвисналата опасност и съставихме план, който според нас ни дава шанс за успех. Но трябва да бъда честен. За да има той успех, част от нас трябва да поемат на път колкото се може по-скоро, ала не сме в състояние дори и най-общо да ви разкрием подробности от него.
— Да напуснете? — рече главният старейшина. — Да напуснете? За късметлии можете да се смятате, ако останете живи, затворени тук до края на живота си, за да запазите нашата тайна, която е много по-важна от вашата.
— И да отнесем в гроба тайната, която може да спаси цяла Фалта? — отвърна Лийт. — Не сте достатъчно добре скрити, за да убегнете от вниманието на брудуонците. Когато приключат с оглозгването на инструърските кости, ще дойде и вашият ред! Не бих искал да бъда на мястото на старейшината, комуто ще се падне отговорността да удържа брудуонците да не прекосят прага ви.
Внезапно Лийт скочи от сцената, притича напред и взе малко дете в ръцете си.
— Това дребосъче е в безопасност, но докога? Може би Аркосът ще реши да събере армия срещу Ескейн, ако наистина знае за съществуването ви и за нашето присъствие между вас. Но жестоката смърт на това дете е сигурна в ръцете на Рушителя.
Ужасената майка закри устата си с ръка, представяйки си безсърдечен меч, разсякъл стените на детската кошарка.