Той пристъпи и положи жезъла си по средата на дървения под.
— Какво изричате? Тези, които са за чужденците, да застанат от тази страна на жезъла, тези за старейшините — от другата.
Стела седна и гледаше как Сборът се подрежда на два лагера. Онези, които вече бяха взели решение, пристъпваха към съответната половина, взирайки се към останалите, някои с неприкрита неприязън. Други, нерешили как да гласуват, оглеждаха двете групи в търсене на някаква подсказка, вероятно приятел, на чиято преценка се доверяваха, или дори преценка коя група е по-многобройна. След около минута-две бяха останали само неколцина, но на тях им отнемаше цяла вечност да решат.
Стела трескаво се опитваше да преброи двете групи, но хората се движеха непрекъснато, което затрудняваше задачата. Изглежда привържениците на войната надвишаваха останалите, поне така изглеждаше за разтревожения й поглед. Най-накрая и последните взеха решение. Тълпата въздъхна.
— Отбройте! — рече бледният мъж.
При тази команда ескейнци застанаха по двойки, по един от всяка страна на жезъла, и се отдръпваха назад. Двете групички ставаха все по-малко, докато във всяка не останаха само по неколцина.
— Равен резултат! — яростно прошепна Фарр, забравяйки, че думите му ще достигнат до всички в залата.
— Наистина? — рече председателят, опитвайки се да остане спокоен. — Равенство. Разяснение!
При последната му дума един от старейшините се изправи и рече:
— В случай на равен брой гласове, решението ще бъде взето от старейшините.
Мъжът с нездрава кожа се усмихна.
— Разяснение! — викна Лийт, одързостен неимоверно. — Кой оформя Сбора?
— Всички присъстващи в залата — дойде отговорът.
— Тогава ние също трябва да гласуваме — той се обърна към останалите. — Да го сторим!
Изтича и застана от дясната страна на линията, последван от Компанията.
— Няма равенство! — рече Лийт. — Следователно Сборът е решен.
— Не! — изкрещя бледният мъж. Отчаяно се обърна към другите старейшини, сетне гневно прекоси линията, заставайки срещу Лийт. Един по един старейшините го последваха, двете групи изправили се очи в очи.
Фоилзи пристъпи напред и протегна ръка. В същия миг Лийт разпозна един от старейшините — плешивият мъж, който ги бе довел в Ескейн.
— Ела! — рече Фоилзи. — Знаеш, че това е грешно.
Той мрачно поклати глава.
— Не мога да проявя неподчинение. Нямам избор.
— Имаш. Просто прекоси линията.
— Не мога! — каза той. Наведе глава и отстъпи назад в сенките.
— Отбройте! — гласът бе изпълнен с триумф.
Един по един отстъпиха, член на Компанията и старейшина. Но далеч преди ритуалът да е достигнал горчивия си край, резултатът бе ясен. Лийт и председателят прекосиха залата заедно, сетне се обърнаха — плешивият мъж стоеше самотен.
— Сборът е решен! — рече старейшината, сетен потропа три пъти по пода с жезъла си. — Отсъдено е в полза на старейшините. Чужденците ще служат в армията ни или ще умрат.
Глава 7
Морал и чудеса
— Осъдени на смърт? — изкрещя Лийт. Викът му отекна като обвинение в опразнената стая, дочут само от останалите от Компанията и новоназначените им стражници. Главата му още бе замаяна от напрежението на Сбора, едва имаше силата да последва спътниците си, изведени от съвещателната зала на Ескейн, преведени през пустия град посред тъмна нощ — нямаше нужда да отбягват стражници — и отново затворени.
Запряни в малка стаичка, те се ядосваха и спореха, опитвайки се да осъзнаят събитията, които се бяха развили така бързо. Фарр крачеше напред-назад. Кърр и Манум си разменяха въпроси, коментари и планове от двата края на стаята. Понякога ругаеха Лийт и Стела за прибързаните им думи, казвайки всичко онова, което Лийт очакваше да чуе, което самият той би изрекъл на тяхно място — защо не са оставили по-възрастните да говорят, как могли да предполагат толкова на сляпо и прочие. Младежът слушаше безстрастно. Не можеше да стори нищо друго — те не знаеха какво е да се опитваш да задържиш фонтана от думи. Макар умът да го подтикваше да вземе участие в дискусията относно бъдещето им, Лийт можеше единствено да лежи на възглавницата си. Чувстваше се лишен от воля за действие. От онзи глупав сън насам бивам употребен. Бих го понесъл, ако някой бе поискал разрешението ми! Почти бе приел, че зрелостта означава жестоки ограничения върху свободата на действие, че трябва да прави множество неща, които не му се нравят, но никога не си бе представял, че няма да е в състояние да владее мислите си, да контролира собствените си думи.