— Защо да си държим ръцете в джобовете? — пожела да узнае Индретт. С широко разтворени очи, тя се взираше в невъобразимите наслади, макар че беше родом от Раммр. Малцина от тях си бяха представяли, че Великият град ще изглежда така.
— Професионални джебчии. По-трудно е да се открадне от джоб, в който има ръка. Ако отслабиш бдителността си, ще задигнат всичко, което не е вързано за теб. За най-добрите от тях се разказват истории. Някои пътници са губили долните си ризи, осъзнавайки липсата едва в края на деня.
Лийт бе започнал да разпознава пламъчето в очите на Фемандерак, съпътстващо тези истории, но само един или двама от останалите погледнаха към високия мъж със съмнение.
Компанията прекара близо час опивайки се в гледките, звуците и ароматите на този — ако не най-голям, то поне най-ярък — пазар в Инструър. Видяха риби, уловени в реката край града — и риби от морето на два дни път западно от града. По-големи и по-разнообразни от всичко, уловено в по-студените води на севера, огромни змиорки и ракоподобни животни, с червени тела и огромни щипки, очакваха купувачи. Можеше да се пазари всякаква храна, при това евтино, ако човек умееше изкуството да се договаря. Плодове във всякаква форма и цвят, най-разнообразни зеленчуци, меса и добитък, събрани от шестнадесетте кралства. Амбулантни търговци продаваха украшения за китките, глезените, врата, ушите и изобщо за всяка стърчаща част на тялото. Компанията крачеше сред тълпи, които аплодираха жонглирането и акробатиките на група мъже от сухия север, екзотичните танци на млади жени — вероятно местни, прецени Индретт, чиито разгорещеност и оскъдно облекло привличаха значителни тълпи, министрели — сами или на групици, изпълняващи непознати песни. Един от по-настойчивите продавачи се опита да им предложи детски обувки, като ентусиазмът му не угасваше дори и при изтъкването, че с тях деца няма. Усмири се единствено когато се съгласиха да купят лакомства за четири фрети и определено аматьорска картина на планински пейзаж. Изживяването поглъщаше, развълнуваше и тревожеше селяните от Лулеа и техните приятели, не им оставяше време дори да си поемат дъх и скоро потънаха сред вълнуващия хаос.
Философът откачи арфата си като оръжие, настанявайки се удобно на калдъръма, сетне постави единия ръб под брадичката си, а другия — между краката. Пръстите му погалиха струните, отначало тъй тихо, че изобщо не можеше да бъде чут над звука на тълпата и Манум изпита надигащо се разочарование. Бе предположил, че голяма част от магията се бе дължала на пещерите под крепостта, но все пак очакваше нещо повече.
Фемандерак изсвири един акорд, тълпата утихна и Търговецът установи, че магията все още е там. Нотите излитаха изпод дългите пръсти като течен огън, обединявайки се в звук, който го накара да потрепери.
Лийт също се усети докоснат от музиката, както всеки път, когато я чуваше, дори звуците да не притежаваха онази пълнота, придадена им от пещерите под Адунлок. Известно време мелодията се ля, сетне внезапно бе стегната във вплетен ритъм, който не приличаше на нищо чувано досега от фалтанците. Всички наоколо бяха запленени от музиката, която ги придърпваше в по-съвършени обятия от всички, в които бяха лежали някога. Дори и в земя, където бе познато качеството на музиката да въздейства на душата, уменията на Фемандерак бяха поразителни. Потопени в звука, слушателите му забравяха тревогите си за известно време, някои получаваха възможност да ги надмогнат. Свиренето му не остави никого недокоснат.
Към него започнаха да се присъединяват и други музиканти, сливайки се с хармония и контрапункт, докато за Лийт и Манум музиката не започна да повтаря плътността и сложността на звука от Уамбакалвен. Някои от събралите се започнаха да танцуват, изгубили представа за всичко друго извън ритъма. Индретт затаи дъх, погълната от красотата на чутото и някъде в ума й танцуваше Северното сияние. Покъртен, Фарр си помисли за винкулчанските бардове, студени и простовати и с колко много тази музика ги превъзхождаше! Стела усещаше как нотите я обгръщат и преминават през нея като успокояващ есенен дъжд, донесъл разтуха след мъчително лято. Кърр затвори очи, позволявайки си за пръв път да пожелае Тинеи до него, за да сподели музиката. Тя щеше да остане във възторг както от нея, така и от пазара.
Последваха песни, местните музиканти дали тон за старите народни напеви от Златната ера, по-богато, по-благородно време, приключено от брудуонската инвазия. Фемандерак посвири с тях известно време, сетне преметна арфата и се присъедини към Компанията. Напълно разбираше посрещналата го тишина. Помнеше как се бе чувствал по същия начин, когато за пръв път бе чул Пириний да свири, в деня, когато бе решил да овладее този труден инструмент. Говоренето след подобно изпълнение щеше да наруши спокойствието, обгърнало ги като дебело одеяло.