— Ще им покажем, че Часовоите изобщо не е трябвало да бъдат натиквани тук, ето какво! — младежът издаде острата си брадичка. — Нуждаят се от нас. Само ние можем да се грижим за Фалта.
На Лийт му отне няколко мига да осъзнае думите.
— Часовоите? — изрече с изненадан глас. — Какво знаеш за Часовоите?
— Те са древен орден, много по-важен от крале, воини или мъдреци — гордо изрече юношата. — Още от брудуонската инвазия преди повече от хилядолетие Часовоите се опитват да предупредят хората за развалата и де… дека… тази дума все ме обърква — рече посрамено. — Както и да е, предупреждаваме хората, когато нещата се влошат и следим за злото и корупцията, опитвайки се да поправим нещата. Преди около десет години Съветът на Фалта заграби домовете и земите ни — е, тези на баща ми де, неговите и тези на други като него. Избягахме в Ескейн и оттогава неспирно планираме как да се завърнем.
С крайчеца на окото си Лийт видя Кърр да се поизправя.
— Чувал съм за Часовоите — рече Лийт, опитвайки се да поддържа гласа си спокоен. — Но мислех, че са пръснати из Фалта.
— Така е, но от останалите няма полза. Вдетинени старци, както казва баща ми. Ние сме единствените, които можем да въздадем справедливост.
Старият фермер се приближи небрежно, приседна на пода и запита:
— Колко от ескейнци принадлежат към Часовоите?
— Повечето — отвърна дългучът. — Дядо ми е един от тях, също и баща ми, както и всички старейшини.
— Дядо ти? Кой е той? — Лийт усещаше, че Кърр е разгневен и с право, смяташе. Пазачът не забеляза нищо и продължи да говори.
— Дядо ми е председателствуващият старейшина — рече доволно той. — Управлява Ескейн, а един ден ще управлява и цял Инструър.
— Ти — продължи Кърр — наричаш себе си Часовой. Знаеш ли защо се наричаме така?
— Защото…
— Защото наблюдаваме, а не говорим! — фермерът отвратено поклати глава. — Първото правило на Часовоя е, че всички имена и позиции трябва да останат скрити, да бъдат споделяни само с други Часовои, а ти разкри своето членство, това на баща си и дядо си. Как може?
— Но вие скоро ще умрете! Няма да навреди! Аз… откъде знаеш Първото правило? — по лицето на глуповатия младок започна да се изписва разбиране.
— Има само един начин, по който бих могъл да зная Първото правило. Сега освежи паметта ми — какво е Третото правило?
— Никой Часовой… никой Часовой не може с умисъл да застраши живота на друг Часовой — отвърна хлапето. — Но… ако знаете правилата, значи трябва да сте Часовои. Това означава, че не можем да изпълним присъдата си.
На Лийт му се стори, че долавя съжаление в думите му.
Кърр все така притискаше юношата.
— А Второто правило?
— Часовоите винаги трябва да се отзовават на Часовой в нужда, помагайки му с всичко по силите си.
— Поне си научил Правилата! — рече Кърр. — Жалко само, че наставниците ти са забравили да те научат да слушаш и да си мълчиш. Или може би самите те са забравили това умение? Дядо ти със сигурност не предостави особени доказателства.
Сега, момче, бих искал да поговоря с него. Доведи ми го! Той няма право да откаже — аз съм Часовой от шести ранг и той трябва да почете желанието ми. Нека дойдат и колкото е възможно повече старейшини. Мърдай!
Гласът му не бе по-груб, отколкото Лийт бе свикнал, но дългунестият юноша не бе привикнал и изчезна, стреснат.
Кърр се извърна към Лийт и го плесна по крака.
— Не се бях наслаждавал така от много време! — рече той. — Надут глупак! В земя на глупци! Мога да разбера обикновените хора да се крият тук, за да избегнат залавяне или смърт, но Часовоите са се заклели да се противопоставят на злото, не да бягат от него! Нищо чудно, че не видях и следа от тях в Инструър. Всички са били скрити в Ескейн!
Лийт едва бе осъзнал поредната вихрена промяна в събитията, когато старецът постави мазолестите си ръце на раменете му.
— Е, приятелю, отново сме в играта!
— В такъв случай имам малко алтернативи, освен да ви окажа съдействието, което изисквате — тежко изрече мъжът с нездраво лице, а подредените зад него старейшини се намръщиха.
— Нямаш никакви! — поправи го Кърр.
— Шести ранг! Даде ми тайните думи, така че съм принуден да ти повярвам. Как си достигнал шест ранга в място като Фирейнс?
Кърр поклати глава.