— Такава арогантност! Светът нито започва, нито свършва тук, много важни неща се случват без намесата на Инструър. Но все пак ще ти кажа как съм достигнал този ранг. Три ранга наследих от баща си, Лорнат от Сивитар, три заслужих в годините служба в суровите кътчета на света. Самият ти, първият Часовой в Инструър — прости ми, в Ескейн — си само шести ранг. Знай, че на една утрин езда от дома ми живее друг Часовой, от най-висшия, седми ранг, моят учител — вероятно най-великият жив представител на нашия орден.
— Лорнат от Сивитар е твой баща? — лицето на председателя бе станало още по-болнаво на вид, пожълтяло. — Сивитар на брега на Алениус?
— Знаеш за него? Изненадан съм! Изглежда си прекарал живота си в треперене зад стени, а не открито по бреговете на Великата река. Сивитар е мястото, където съм роден. Родом съм от Строукс, южняк, ала по-голямата част от живота си прекарах на север, за което не съжалявам. Поглеждайки сега към юга, виждам малко неща, които да ме накарат да негодувам за избора на баща си.
Нещо не бе наред с председателя.
— Лорнат от Сивитар е мой чичо — промърмори той задавено. Сега лицето на Кърр побледня.
— Твой чичо? — думите се отрониха с неохота. — Тогава ти… не може да бъде! Кажи, че не е така!
— Тогава името ти беше Кърнат — тихо каза мъжът и със зле прикрита злоба направи крачка назад. — Братовчеде! — изхрачи думата. — Не мислех, че някога ще те видя отново.
— Нито пък аз — дрезгаво рече Кърр. — Името ти помня, но не ще мърся устните си да го произнеса. Последно доказателство! Вдигни дясната си ръка!
Бе вдигната и всички видяха, че връхчетата на третия и четвъртия пръст липсват.
— Трябваше да се движиш по-бързо — бе единственият коментар на Кърр, процеден измежду стиснатите му устни.
— А ти — да се прицелиш по-добре — дойде горчивият отговор.
— Тогава нямаше да си тук.
— Възрастта е съсипала обноските ти.
— А на теб ума.
Останалите, Компанията и старейшините, удивено следяха тази размяна. Очевидно тези двамата се познаваха — за голямо взаимно неудоволствие. Що за зла случайност ги бе събрала заедно и каква надежда да постигнат разбиране съществуваше?
Председателят тогава се усмихна, гледка по-грозна от намръщването му, присетен от очевидна мисъл.
— Напомням ти за позицията ти тук. Ти си затворник, а аз съм твой тъмничар. Не се съмнявам, че Най-възвишеният те е довел тук, за да развеселиш последните ми години — много веселие ще изтръгна от теб.
— А аз ти напомням за дълга ти като Часовой, който застава пред всичко останало, включително отмъщението. Тук има свидетели, които също са Часовои, чийто дълг ги заставя да следят за изпълнението на клетвата ти, ако проявиш склонност да я нарушиш. Може да си ме затворил в Ескейн, но аз те държа в нещо далеч по-силно.
Манум се изправи.
— Достатъчно! — викна той. — Това не помага никому! Нека сведем всичко до основните неща. Ти, Кърр, поиска съдействие от Часовоите, искане, което старейшините очевидно не могат да откажат, а ти, председателю, желаеш да отхвърлиш искането. Какво казват старейшините?
— Законите на Часовоите са били изковани в Слънчевите земи и не важат в мрака на Ескейн — рече един.
— Но ако изоставим всички закони, какво ще занесем в Инструър, ако не режим по-беззаконен и от сегашния? — отговори му друг.
— Ако не заменим Съвета на Фалта, осъждаме себе си на черна гибел! — изръмжа председателят. — Години наред планирахме делото си, а в критичния момент вие ще го изоставите заради няколко думи от неприети странници!
— Странници поне за теб не са — каза плешивият, въвел Компанията в Ескейн. — Очевидно е, че ти таиш стара ненавист към този мъж, а нашите правила налагат подобни случаи да бъдат разрешавани от старейшините. По този начин ще открием на чия страна стои правдата и съответно кой е достоен за доверие. Със сигурност бих гласувал — като Часовой и служител на Часовоите — в подкрепа на Кърнат, дори и ако това означава да не се подчиня на председателстващия старейшина. Но нека чуем историите зад тази вражда, които ще ни насочат да вземем решение. Какво казват старейшините?
Мъжът с жълтеникаво лице се обърна към плешивия, в очите му проблясваха червени пламъчета.
— Ти си мой неизменен противник, който така и не може да смири завистта си. Защо да следваме съвета ти?
— Защото съветът му е добър — твърдо каза Кърр. — Поне аз съм готов да посрещна преценка и съм уверен, че старейшините ще открият, че правдата стои на моя страна.