Той се обърна към врага си и се взря открито в лицето му.
— Ти разполагаш ли с тази увереност? Знаейки каквото и аз, не би трябвало.
Председателят бе притиснат в ъгъла и го знаеше. Отчаяно поглеждаше от едно лице към друго, прочитайки, че старейшините вече бяха решили какви действия да се предприемат. Макар и предизвикан, все още се намираше на своя територия. Тази мисъл го успокои. Трябваше само да представи историята в своя изгода.
Същата нощ старейшините се срещнаха с Компанията в малка тухлена стаичка, пристройка към голямата зала, където се бе провел Сборът. Там изслушаха първо Кърр, сетне и мъжа с жълтеникаво лице.
Старият фермер им разказа за живота в Сивитар, за многото деца, играели по южния бряг на огромната Алениус и за трудните времена, които настанали. Защото жесток глад се спуснал над Строукс — дважди реколтата пропаднала, реката се свила в коритото си, търговците престанали да носят стоките си на пазара. Хората от Сивитар и околните земи започнали да мизерстват. Шайки изгладнели младежи кръстосвали улиците, заплашвайки и без това притиснатите граждани, застрашавайки не само малкото им принадлежности, но и живота им. Водачът на най-голямата шайка, каза им Кърр, бил самият председател, собственият му братовчед, черната овца в семейството.
Заедно с мнозина други, Кърр се присъединил към отрядите, сформирани да дадат отпор на мародерите. Някои от тези групи, призна той, не се отличавали особено от онези, които трябвало да отблъскват, но имало и такива, които спазвали поне отчасти някакъв ред. С напредването на засухата и глада младият Кърнат бил принуден да се научи да борави с меч, за да брани живота си. В един такъв случай се изправил срещу братовчед си, когото наранил.
— Няколко месеца по-късно дойдоха дъждовете — рече Кърр — и гладът приключи. Тогава мародери от Мерциум и Инструър дойдоха да задигат реколтата ни, защото в Уестрау все още имаше суша. Всички шайки обединиха сили, за да ги отблъснат и в продължение на много дни имахме успех. Ала една нощ те успяха да пробият защитата ни, убиха много от нас, а останалите плениха. Вярвахме, че сме били предадени. Един от нашите продал информация на мародерите, позволявайки им да ни изненадат. Този предател, не бил убит или затворен, а възнаграден с богатства и нова самоличност в друг град — вероятно един от тези, от които бяха дошли мародерите. Дълго време смятах, че братовчед ми е намерил смъртта си в Сивитар, но сега научавам, че не е така. Ала той не беше сред затворниците. Нито мъртъв, нито затворник. Искам да го запитам следното. Как е успял да избяга?
Мъжът с нездрав цвят на лицето се надигна бавно. По отпуснатите гънки на врата му Лийт можеше да прецени, че председателят бе стар поне колкото Кърр, когато двамата мъже се изправиха един срещу друг, приликата между тях бе очевидна за всички в стаята.
С любезен глас и изтънченост далеч над силите на Кърр, той разказа история, близка до разказаната от фермера, но с разменени роли. Кърнат бил главатар на шайка по брега на Сивитар, а той бил онзи, който се противопоставял. Що се отнасяло до предателството, нямало да обвини братовчед си в това, но дори и сега в ума му все още се прокрадвало съмнение. Защо му било на Лорнат да напуска Строукс, ако не за да предпази проблемния си син? Как могъл да си позволи пътуването на запад и север към Фирейнс? Сега, невярващо, Кърнат се бил завърнал, но не можел да избяга от греховете си.
— Смъртната присъда за Кърнат и шайката му ще остане, — рече председателят — защото на мен ми се струва, че и новите му приятели по нищо не отстъпват на старите. Защо иначе един брудуонец, заклет враг на всички фалтанци, ще се присъединява към тях? Братя старейшини, по мое мнение Пинионът е бил само оркестрирано събитие, което да приспи бдителността ни и да им предостави предлог да дойдат в Ескейн. Този мъж е готов да ни предаде на Аркоса на Немохайм и Съвета на Фалта, точно както предаде Сивитар преди много години.
Той се обърна към плешивия.
— А ти — рече той, — ти беше този, който ги доведе тук, заради което съучастничество те изключвам от старейшините.
Плешивият рязко пое дъх.
— Малко не ти достигна за смъртно наказание. Открия ли, че си знаел истинската им същина, ще прибавя теб и семейството ти към числото на осъдените.
— Великолепно изпълнение! — викна с горчивина Кърр и изръкопляска подигравателно. — Което не отговаря на зададените ти въпроси, но насъсква поданиците ти срещу нас. — Той се обърна към останалите старейшини. — Не виждате ли какво е направил? Казва нещо и всички вие приемате думите му на сляпо. Да не ви е подбрал за старейшини заради специалните ви качества на крепостни? Заради невъзможността ви да съставите и задържите едничка самостоятелна мисъл? Вие сте старейшини под неговото ръководство, защото не разполагате с водачески качества. Защото сте слаби овце, които се нуждаят от силен овчар и колкото повече ви удря с гегата, толкова повече ви се харесва! Глупци! Разполагате с цялата отговорност, ала не и с авторитета, цялата слава, но нищо от силата. Вие сте негови марионетки! Знайте това — с одобряването на тази смъртна присъда осъждате Фалта на по-бавна и по-болезнена, но също толкова неотклонна смърт. Историята ще запомни, че група безгръбначни мъже са били отговорни за падението на Фалта!