Толкова прям! Толкова уверен в силата си! Плановете очевидно са добре изготвени. Дори и с тази осъзнаване възбудата не го напусна, напротив, усили се. Чувстваше как цялата му едра снага започва да трепери. Смъртта е най-крайното изживяване, припомни си той. Единственото нещо, което донася удовлетворение.
Разпери ръце в примиренчески жест.
— Аз също съжалявам за възникналата ситуация — рече внимателно, насилвайки се да мисли само върху настоящия момент, предоставяйки на коварството си време да напипа момента. — Такъв шанс, толкова въздигнат гост като теб да пристигне в мига на моя триумф. Но аз отложих момента, за да бъда на твоите услуги. При първа възможност бих искал да покажа нещо, милорд.
Това привлече интереса на Деорк. Бе спечелил малко време.
Пратеникът не бе доволен.
— Идвам с важни новини, чиято значимост можеше да бъде поверена само на вестител като мен. Месеци яздих сред гнусния климат и трудните пътища на земите ви, за да ги донеса и никак не ми е приятно да се налага да изчаквам заради подобните на вас — веждите му се доближиха под навъсеното чело.
Аркосът внимателно изучаваше Деорк. Външно пратеникът не се бе променил от последната им среща в Андратан преди около осемнадесет месеца, когато мъжът от Немохайм бе положил клетвата си за вярност към Черния престол. Пазителят на Андратан още тогава не бе човек, комуто да се гледа с лека ръка, а впоследствие очевидно бе израснал по някакъв неопределим начин. Разполагам само с един шанс. Изчакай възможност и удари бързо!
— Но чакането ти приключи, защото вече съм тук. Ако ни предадеш съобщението, ще може отново да поемеш на път, този път напускайки тази омразна земя.
Тъй де! Няма само той да показва увереност.
Очите на Деорк се разшириха, но не каза нищо в отговор на това безочие. Вместо това поде съобщението, произнасяйки отчетливо всяка дума, значението й непогрешимо.
— Наближава часът, в който нашият господар ще обгърне тази земя в обятията на своята благословия. Новото виеше командване се представи дори над очакванията. Следователно сме готови по-рано от предвиденото.
Следа! Ново висше командване, може би с Деорк начело?
— Напомням ви за позициите и властта, които ще бъдат ваши, останете ли лоялни — и за съдбата, която ви очаква, ако проявите безверие.
Дали не си представи косия поглед, хвърлен му от Аркоса на Асгоуан?
— Ще се отправим към Фалта в рамките на месеца. До пролетта армията ни ще стои пред тези порти, които вие ще отворите за нас. Този ден ще положи началото на Новата ера.
Думите бяха изречени с безцеремонност, която подсказа на Аркоса, че има и друго.
— Но със сигурност не си бил изпратен тук, за да ни кажеш това? Не би ли могло да бъде предадено по обичайните канали? — простодушно запита Аркосът на Асгоуан.
Било е нагласено! — помисли си Аркосът на Немохайм мрачно. Предател! Прекалено добре съм ти преподавал! Ала ученикът все още не е надминал своя учител. Познавам те, ти ще се окажеш слабата брънка в този заговор.
— Така е — продължи Деорк. — Бях изпратен с въпрос, който трябва да бъде отправен към водача ви.
Той се обърна към Аркоса на Немохайм, последният усетил пот по челото си. Има нещо в очите му… Слабост, слабост! Не бива да показвам слабост!
— Преди няколко месеца в тази земя бе пратен отряд, преследващ фалтански Търговец, узнал критични тайни и искащ да ги предаде на лоялни фалтанци, ако успеел да намери такива.
Той се усмихна презрително, без да скрива мнението си за насъбраните.
— Четирима воини от ордена на Махди Дащ, най-умелите ни бойци, били изпратени подир него — би трябвало да са заловили преследвания без затруднения или забавяне. Но не последваха други доклади от тях — с изключение на това, че един от четиримата е стоял в същата тази стая само преди няколко дни. — Той се напрегна и изсъска: — Така ли е?
Предаден! Несъмнено трябваше да предаде информацията в Андратан, но бе се надявал да залови и разпита изменника лично, с което да се сдобие с ценна информация и допълнителен престиж в очите на господаря. Но планът се бе провалил. Проклетите северняци бяха отвели брудуонеца изпод носа му, не пропускайки да пернат обонятелния орган на сбогуване. Оттогава бе погълнат от мисълта за отмъщение — сериозна грешка, както осъзнаваше сега. Може би не фатална. Погледна към Аркоса на Асгоуан, който не можа да скрие доволната усмивка от гнусното си лице. Ето това вече е фатална грешка.