— Колко време е тук? — запита Деорк.
— Малко, не повече от ден.
— Недокоснат?
Аркосът кимна.
— Очевидно е простичък. Някой от Ескейн е сгрешил дълбоко, пращайки това хлапе в Инструър. Най-сетне може да научим местоположението на врага си.
— С какво ще започнем? — Деорк махна с ръка към съдържащите се в подземието уреди.
— Ти избери, милорд.
— Добре — рече брудуонецът. — Това е любимото ми! — рече след известен размисъл, посочвайки към проста пейка. — Имате ли метална мрежичка?
— Разбира се, милорд! — отвърна Аркосът. Лично той намираше Водната фуния за малко еднообразна. Сякаш прочел мислите на Аркоса, Пазителят на Андратан се обърна към пленника.
— Просто ще ти дам да пийнеш вода. Хубава голяма глътка.
По някакъв начин успя да вложи в тези си думи такава заплаха, че лицето на пленника побледня.
— Гледай какво правя. Слушай какво казвам! — рече на Аркоса. — Ще го накарам да моли за милост още преди първата глътка. Подай ми мрежата! Искам да обясня функциите й на нашия гост.
Докато нещастният младеж биваше свалян от стената, Аркосът забеляза ръцете на брудуонеца. Те трепереха.
Зад двете черни фигури стояха останалите Аркоси, някои отегчени, други ужасени от това, на което ставаха свидетели в отвратителното място. Ринн, Аркосът на Асгоуан, се опитваше да не гледа. Мразеше подземието и бе съвсем наясно какво му предстои да види — бе слизал тук и преди по покана на Аркоса на Немохайм. Но нямаше избор. Отказът, говореха инстинктите му, щеше да постави него и страната му в неизгодно положение пред Съвета. Виждаше как влиянието му в Съвета на Фалта доближава нищото.
— Погледни внимателно. Това е фина метална мрежа с малки кукички, която лесно влиза в гърлото, но се закача, което прави безболезненото й изваждане невъзможно. С нея в гърлото си можеш да пиеш, но не и да ядеш. Колкото повече упорстваш с криенето на това, което искаме да узнаем, толкова повече ще ти даваме да пиеш, а мрежата ще бъде натиквана все по-дълбоко в гърлото ти! Кимни, ако ме разбираш.
Застинал от страх, пленникът не помръдна. Деорк взе острата мрежа и я допря до бедрото му.
— Тогава позволи ми да спомогна за разбирането ти.
Със замах Деорк прокара мрежата по бледата, трепереща кожа. Момчето изпищя. Мъчителят му повдигна къс месо към лицето му.
— Сега ясно ли ти е? — меко запита той. Този път момчето закима енергично.
Страховете на Аркоса от Немохайм се потвърдиха — забавлението се оказа твърде кратко — а от гледна точка на Ринн, милостиво кратко. Изкуството на брудуонеца, макар и оценено от мнозина присъстващи, остана неразбрано от Аркоса на Асгоуан. Устата на пленника бе разтворена насила и мрежата поставена вътре. Сетне в гърлото му бе наляна вода, натикала мрежичката навътре. Брудуонецът бе невероятно опитен, говорейки почти безгрижно, докато внимаваше жертвата да е в състояние да отговаря на въпроси. И да моли за милост, отбеляза Ринн. Очевидно това най-много допадаше на брудуонеца.
Ето това ме очаква, ако предам Съвета — помисли си Ринн. Но как бих могъл да постъпя по друг начин, след като Съветът се подчинява на това чудовище?
— Ескейн? Къде се намира Ескейн? — разпитът бе неумолим. — Подай ми фунията! Ако мрежата отиде по-навътре, няма да можем да я изтеглим и животът ти ще приключи след дни — дълги, отвратителни, изпълнени с агония дни, в които ще кашляш собствената си тъкан… Какво каза той?
— Заплетен, милорд! — каза един от стражите.
— Чудя се какво ли означава това? — брудуонецът се почеса по главата.
Аркосът на Немохайм се надвеси над потръпващата конвулсивно фигура, привързана към масата.
— Аз мисля, че разбирам — рече той, опитвайки се да запази гласа си спокоен. — На път сме да отстраним огромна пречка от плановете на господаря. Ескейн е вплетен, вплетен в Инструър. Имам още някои въпроси към младия ни приятел, но той ще ни каже къде точно в Инструър се крият ескейнчани. Десетилетие на заблуда скоро ще приключи!
Глава 8
Отпадникът
— Времето минава бавно — отбеляза Кърр. Усещане за провал си оспорваше сърцето му с нарастващ страх, предизвиквайки тези мрачни думи.
Фемандерак леко се изсмя.
— Макар че предстои да умрем, все още не тече достатъчно бързо.
— Какъвто и да е изходът, поне се радвам, че ще се махнем от този противен град.