Мълчаливо се върнаха в квартирата си.
— Добре, Фемандерак! — рече Кърр. Умората се бе просмукала дълбоко в костите му, знаеше, че трябваше да прекара следобеда в сън, но бе достатъчно честен да признае, че ако бе останал, нямаше да може да заспи. — Прости ни за прекалената тайнственост, особено когато е видно с просто око, че се нуждаем от цялата възможна помощ. Ти си заслужи шанса да говориш, приятелю! Разкажи ни за себе си. Откъде си и какво можеш да предложиш?
Високият странник се отпусна на канапето. Членовете на Компанията се бяха пръснали из мазето, замиращата светлина от прозореца заменена от сиянието на два фитила.
— Ида от място на име Даурия, малка страна от другата страна на Десика, Керсосът, Дълбоката фалтанска пустиня. Аз съм първият…
— Даурия? — прекъсна го Манум, объркан. — Потопената земя? Идваш от Потопената земя?
Фемандерак се канеше да отговори, но бе изпреварен от Кърр:
— Със сигурност нямаш предвид Дона Михст? — очите му очакваха отговор от Търговеца или философа.
— Откъде знаеш за Потопената земя? — обърна се Фемандерак към Манум.
— Потопената земя е малкото останало от Долината на Първородните, а Дона Михст е столицата — отвърна Манум на Кърр, който кимна. Сетне и двамата се обърнаха към Фемандерак.
— Какво знаете за Даурия? — попита ги той.
Кърр погледна към Манум.
— Всички Часовои изучават Домаз Скреуд, където се разказва историята за Отравянето — Даур Битан — там Каннуор предава Първородните и навлича гнева на Най-възвишения върху Долината. Това е централната история на Първородните, предците на фалтанците. Разказах историята на Компанията, макар че може да са я забравили.
— Всички фирейнчани ли знаят тази история? — попита Фемандерак. — Малцина във Фалта са чували за нея.
— Не съм я чувал изцяло — рече Манум. — Чух името Даурия от Гласа в Андратан.
— Лийт ми разказа за приключението ти, за което не мога да изразя достатъчно похвали. Бил си разпитан от Гласа в онази ужасна крепост, а си още жив? Ето в това повече от всичко можем да съзрем ръката на Най-възвишения!
— По-скоро ръката на един алчен Търговец — гневът в гласа на Манум не можеше да бъде сбъркан. — Ванио може и да ме спаси от инструментите на инквизиторите, но ме постави в безмилостните ръце на брудуонските воини. Най-малкото гибелта на цяло фавонско село трябва да тежи на съвестта му.
— Сенките на баща ми и брат ми също имат причина да се гневят! — добави Фарр с горчив глас.
Старият фермер изглежда не чуваше тези думи. Пристъпи една крачка към канапето, на което седеше стройният дауриянец.
— Мислех, подобно на всички Часовои, че Даурия е мит, измислено място, че историята на падението й е алегория за развалата на човека, служеща да обясни омразата на Рушителя и Брудуо към нас. — Кърр поклати глава. — А ти казваш, че тази митична земя е твой дом?
Фемандерак стрелна с поглед Кърр, сетне напрегнато се взря в Манум.
— Сред вас имате човек, който е избягал от страховитата тъмница, а се съмняваш в съществуването на родината ми?
— Момент! — каза Фарр. — Прекалено много въпроси, а твърде малко отговори. Тук има и такива, които не знаят за какво става въпрос. Нека разясним това.
Всички седнаха, което остави винкулчанина в ролята на единствения застанал прав.
— Фемандерак, ти идваш от място, наречено Даурия. Това друго название на едно от шестнадесетте кралства ли е?
— Не — отговори философът. — Даурия не е част от шестнадесетте и няма представител в Съвета. Но според древните писания всяко от тях води началото си от нейни жители.
Фарр настоя:
— А останалите названия?
— Потопената земя? — рече Манум. — Доколкото знам, това е буквален превод.
— Не точно — рече Фемандерак, който не можеше да удържи учения у себе си. — „Долината на смъртта“ е по-коректният превод, макар че съм наясно на какво се дължи грешката. „Рия“ е древна дума за „наводнена долина“.