— Не е толкова зле. Къде другаде ще намериш подобен пазар?
— Пазарът бе изненада — призна Перду. — В Мирвиддата нямаме изкормвачи на риба и амбулантни търговци. Нямаме и Пинион, хората ни не се крият едни от други.
— Разказвали сме много истории за злината на фенните — изтъкна Фарр. — Това надали ти е непознато.
— Фенните са жестоки, но непоколебими и справедливи — отвърна той. — Не държим пленници, много рядко измъчваме и защитаваме своето със страст.
— Липсват ли ти?
— Разбира се! — меко каза Перду. — Особено някои от тях. На теб Винкулен не ти ли липсва?
— Да — отговори Фарр. — Но Великата гора ми липсва повече, както и смехът на фодрамите. А най-вече брат ми! — той въздъхна. — Аз също искам да се махна от това отблъскващо място.
— На мен градът ми харесва — рече Стела. — Селото ми изобщо не ми липсва, ама никак.
— Нито дори родителите ти? — пожела да знае Хал.
— Особено те! — отвратено рече младата жена. — Те с радост щяха да ме пожертват на онзи Друин. Радвам се, че напуснахме Лулеа.
— Дори и ако умрем тук?
— Да, Хал — наблегна тя. — По-добре бърза, отколкото бавна смърт.
— Не познаваше Друин достатъчно добре — настояваше сакатият.
— Познавах го по-добре, отколкото ми се искаше — отвърна остро тя.
— Би било глупаво да съдим за града по някои от водачите му — каза Индретт. — Някога живеех в град, прекрасен град, градът на крал — с прогнила сърцевина, ала все пак красиво място. Обожавах Раммр. Инструър ми напомня за него. Красив и смъртоносен.
— Градовете са популярни места — каза Фемандерак. — На всяко голямо сборище възниква потенциалът за добро и зло. Обикновено хората просто гравитират около средата. В Златната ера Инструър е бил велик град, с въздигнати идеали, сега, след векове посредственост, клони към злината. Но не го съдете по днешното му лице. Ако легендите по някакъв начин отразяват истината, някога този град е бил бастион на всичко достойно. Заслужава си спасяването.
— Може би всеки град е най-добре да бъде преценяван спрямо хората като Фоилзи — рече хауфутът.
— Какво стана с нея? — попита Лийт. — В един момент беше с нас, в следващия я отведоха.
— Подозирам, че плешивият има нещо общо с това. Двамата се познават отпреди. Може да е използвал влиянието си, за да я спаси от съдбата ни.
— Ами ние? Нас кой ще спаси?
— С поемането на тази мисия вече сме избегнали най-лошата съдба — рече Хал. — Всичко останало е бонус.
— Е, аз бих желал колкото се може по-голям бонус — рече Кърр, мислено поклащайки глава пред баналността на сакатото момче. Как изобщо са могли да възприемат думите му за мъдрост? — Може би пазачите знаят нещо, което може да ни помогне.
— Може — съгласи се Лийт, внимавайки да не заговори прекалено високо. Махна на пазачите, които стояха при входа на малката стая. По-близкият, възрастен мъж с кичур посивяла коса, отвори вратата и се приближи към тях.
— Какво можеш да ни кажеш за Отпадника? — попита го Кърр.
— Съжалявам, приятелю, не разполагам с достатъчно здрав стомах за това — отвърна пазачът, поклащайки глава. — По-добре да не узнавате предварително. Аз гласувах за свободата ви. Не подкрепям онези, които призовават за освобождение от злото, а затварят други.
— Тогава ни освободи — с напрегнат глас прошепна Фарр. — По силите ти е да го сториш.
— Не е — дойде тихият отговор. — Другарят ми е особено настоятелен да види смъртта ви и ме държи под око. И как бих могъл да наруша клетвата си на Часовой към онези с по-висш ранг от мен?
— Нарушаваш я като ни държиш затворени — рече Кърр, но долавяше истината в думите на пазача. Никой Часовой нямаше да престъпи директна заповед от шести ранг.
— Мога да ви кажа за Отпадника — по-младият пристъпи към тях с усмивка.
Още един изпълнен с надменност — помисли си Кърр. Как Часовоите от Инструър са паднали толкова ниско? И как така ние във Фирейнс — включително далекозримият Кроптър — не сме го забелязали? Подобна информация би била от голяма полза.
— Не осъзнавате каква чест ви е оказана — рече мъжът. — Отпадникът е използван само три пъти от основаването на Ескейн.
— Е, вече се чувствам много по-добре! — рече Фарр. Излъчваната от планинджията заплаха накара фермера да затаи дъх.