— Бил съм там — продължи пазачът. — Край доковете. Отпадникът е стар склад с каменен под, отдавна изоставен след затлачването на Голямата река. Сега добрите граждани на Инструър си изхвърлят отпадните води там. О, да! — рече сред виковете им на отврата. — Тъй като Алениус се свързва с прилива на поне сто мили след устието си, градът не може да излива отпадъците си директно. Вместо това те се събират в Отпадника, изпразнен при прилив. Заедно с всичко, поставено вътре от Ескейн.
— Отлично — каза Фарр. Пазачът кимна.
— Тогава защо старейшините изчакват чак до утре? — запита Кърр.
— Не е ли очевидно? — презрително отвърна пазачът. — Вечер се събират повече отпадъци. Утре вечер приливът е по-силен. По-добър за изхвърляне на градските отпадъци. Е, може би „по-добър“ не е точно изразът, който вие бихте предпочели!
И той ги остави, кискайки се на шегата си.
— Прекрасна вечер! — провлечено каза Пазителят на Андратан. — Не се бях надявал да открия такава изтънченост в земята на Първородните. Трябва някой път да дойдеш в Андратан — като мой гост, разбира се.
— Изпълнен съм с доволство, че скромните ни условия ти допаднаха, повелителю! — отговори Аркосът на Немохайм. — Имаме още много да учим от опитни изпълнители като теб. Надявам се да наваксаме това, когато Фалта се превърне в брудуонска провинция.
И той пожела лека нощ на брудуонеца.
Усещанията му бяха искрени. Наистина бе впечатлен от умението на Деорк да изстиска информация от затворника. Брудуонецът изглежда знаеше точно колко ужас да предизвика, същевременно без да наранява отвъд потребност. Накрая затворникът ги бе умолявал и им бе казал всичко, което ги бе интересувало, включително точното местоположение на всяка част от Ескейн, която знаеше. И дори нещо още по-ценно…
Десетилетната мистерия е разкрита — мислеше си Аркосът, докато се поздравяваше наум. Десет години водителите на Инструър се бяха опитвали да открият Ескейн, смятайки, че става въпрос за въстаническа крепост някъде в Строукс или Деювър. Отново и отново съкровищата на града биваха обирани, важни люде убити и планове саботирани, сякаш вършителите познаваха Инструър из основи. Малцина биваха залавяни, никой от тях не проговаряше, дори и подложени на най-жестоките мъчения. До този момент. Аркосът на Немохайм не можеше да се нарадва на късмета си.
Затворникът бе заловен от страж в житницата, опитвайки се да плячкосва зърно. Твърдеше, че бил дребен крадец, но никой от връзките на Аркоса не го познаваше. Ала доказателствата говореха, че е част от организирана група, а всички организирани престъпни групи в Инструър плащаха процент на Съвета. В такъв случай къде принадлежеше този младеж? Това бе накарало Аркоса да се замисли и лично да разпита заловения. Бе го накарал да признае, че е от Ескейн. Това бе откритието…
И сега всичко си идваше на мястото. Светкавичните нападения, изключителното познаване на града, умението им да избягват стражите. Вплетен. Ескейн бе вплетен в Инструър, скрит в различни места из града и Деорк бе убедил затворника да им предостави местоположенията на най-големите анклави. Лесно щеше да е да постави тези места под наблюдение, при което ескейнци щяха да го отведат до останалите места, останали неразкрити. Затворникът бе разказал и още нещо, истинският бисер за връзката между жена от Ескейн и определена група северняци, трима от които бяха забъркани в атаката на Пиниона. Група, включваща и брудуонския воин, който щеше да се превърне в подарък за Пазителя на Андратан.
Деорк се бе насладил на предоставеното му забавление, това бе ясно, приемайки поканата на Аркоса да стане свидетел на завладяването на Ескейн и залавянето на северняците. Но имаше и по-неотложен въпрос и сега, останал сам в пищните си покои, Аркосът на Немохайм насочи мислите си към него със самодоволство. Докато затворникът бе признавал, издавайки Ескейн и Компанията, Аркосът от Асгоуан се бе опитал незабелязано да напусне камерата. Не можеше да го понесе, глупакът. Но Аркосът на Немохайм го бе държал под око, изчаквайки момент на слабост и в този миг бе скочил.
— Ето мъжът, който ме е издал! — бе викнал той, сочейки към слабата фигура в оранжева роба, опитваща се да се измъкне тихо. — Той ме е обвинил в предателство към господаря! Доведете ми го!
Бе разчел нещата съвършено. Вместо да задоволи апетита на Деорк, младият затворник само го бе разпалил. Бе достатъчно само леко загатване и предателят от Асгоуан бе предоставен на брудуонския пратеник. Останалите Аркоси, твърде стреснати да напуснат, бяха останали да изгледат недвусмислената демонстрация къде се крие истинската сила на Фалта. Аркосът на Немохайм бе толкова опиянен, че не знаеше къде да гледа — към асгоуанеца, който крещеше в агония, докато биваше разкъсван бавно, към заговорниците си, които гледаха с различни степени на ужас и страх, към Деорк, чиято душа се опиваше от страданието. Такава отдаденост. Двамата с Деорк можеха да бъдат такава сила, ако нещата бяха различни.