Сетне бе наредил арестуването на Сараскар — деликатес, който щеше да бъде сервиран впоследствие или дори предоставен на господаря, когато последният дойдеше в града. Заделяйки миг да се наслади на натрошеното тяло на асгоуанеца, бе напуснал подземието с Деорк. Бе повикал началника на стражата, издал му няколко точни заповеди, сетне се оттегли с Пазителя на Андратан, преди да се отправи към покоите си. Изключително плодотворна вечер. Триумфът се възражда от пепелта на бедствието.
— Нещо не е наред — обяви Кърр, когато Компанията се събра за вечеря. Този следобед в другата стая се бе провела дискусия. Според малкото, което Кърр можа да чуе, стоейки на раменете на Фарр и Ахтал, опитвайки се да се доближи до отвора в тавана, някъде след обяд бе имало среща, проведена в Сборната зала. Нечий племенник очевидно бил заловен, макар да се знаело, че пращането му в града представлява голям риск. Добре известно на всички, с изключение очевидно на старейшините, които били толкова заети със затворниците си, че не знаели нищо за отправянето на хлапето към житниците. То било отведено в Пиниона, а всеки знаеше какво означаваше това.
Кърр бе чул малко от остатъка на разговора, прекратил се при влизането на някакъв командир, може би старейшина, който бе излаял заповеди. По-голямата част от думите му фермерът не бе успял да разбере, освен края: „Пригответе се за Вероятност три“. Вероятност три, каза им фермерът, представлявал стандартният часовойски сигнал за бягство.
— Бягство? Какво става? — Компанията се насъбра около стареца, опитвайки се да разбере.
— На мен ми изглежда очевидно — рече отшелникът. — Страхуват се, че плененият ще ги издаде.
— Смятам, че отшелникът разгада правилно — рече Манум. — Ескейн очаква разкритие и се готви да напусне Инструър.
— Ще ни вземат ли със себе си? — попита Стела.
— Съмнявам се — отговори Индретт. — По-вероятно ще се отърват от нас по план.
— Значи трябва да сме готови да реагираме незабавно.
— Да! — мрачно каза Кърр. — Но шансовете ни за успех намаляват с повишената бдителност на ескейнци.
— Те никога не са били особено високи — рече хауфутът.
— Ескейн ни тормози прекалено дълго — излая Аркосът към войниците си. — Ограбва домовете ви, обира съкровищата ви, пресуши този Велик град. Ескейн е причината градът ни да бъде само сянка на някогашната си слава. Ескейн е причината за слабостта ни. Зървали сте ги да се движат сред нас, без да знаете кои действително са те, но сега гнусните им свърталища са изложени пред остриетата ви. Те са безсилни пред силата на мишците ви! Разрушете ги и върнете Инструър на полагащото му се място като Съсредоточие на Фалта. Изкоренете ги без милост, не позволявайте милосърдие да смекчава ръката ви! Мъжете, жените и децата на това предателско общество трябва да бъдат отсечени изсред нас. Вдигнете мечове в знак на своята лоялност!
С мощен вик събраните стражи изтеглиха оръжия и ги насочиха към небето. Лоялността на глупци! — отбеляза Аркосът. Вършат работата на Брудуо, за което ще бъдат възнаградени със закривените остриета на брудуонците — след като станат свидетели на оплячкосването на града и отвеждането на близките им в робство. Тази мисъл допадна на черния му вътрешен глас — както му допадаха и очакванията за скорошна пълна разправа с Ескейн и северняците.
— Не ми допада идеята да убивам съграждани — рече един пазач в края на огромната тълпа.
— Нито на мен, друже, както и на повечето от стражите — рече другарят му. — Но ти ли ще бъдеш онзи, който ще откаже, ставайки пример за нелоялност? Или пък аз? Наясно си с репутацията на тази свиня.
Двамата потръпнаха и закрещяха с подновено увлечение.
Последният ден на Компанията в Ескейн приличаше на първия, започвайки със закуска от хляб и плодове. Бяха оставени сами, никой не ги надзираваше, макар мечовете на пазачите да указваха ясно, че не са свободни да напускат стаята — освен за кратките посещения за утоляване на нуждите.