Бяха изчаквали търпеливо, уверени, че ще им се разкрие удобна възможност, ала часовете изтичаха без нейната поява.
Никой от тях не бе сигурен какво точно очакваха. Някакъв шанс — вероятно и двамата пазачи да влязат в стаята едновременно — да ги надвият без шум. Ала пазачите бяха предпазливи. Вече не оставаше време за търпение. Днес бе денят на екзекуцията. Днес трябваше да рискуват, ако искаха да оцелеят.
— Да изчакаме още малко — настояваше Фемандерак. — Няма разлика дали ще опитаме сега или по-късно. Междувременно нещо може да се случи.
Фарр не можеше да чака повече.
— Достатъчно чакахме! Могат да дойдат да ни отведат по всяко време! Тогава ще трябва да се разправяме с повече от двама.
— Но пазачът каза, че щели да изчакат пълноводие — рече философът. — Според моите изчисления това ще стане по-късно тази нощ.
Лийт стоеше в ъгъла, играейки си с парче портокал. Никога не бе виждал такъв плод до идването си на пазара. Допреди по-малко от няколко седмици. Поклати глава — изпитваше затруднения да поддържа ума си ясен.
Неочаквано Стела приседна до него. Малко си бяха говорили по време на пленничеството им, ала той бе видял — или така си бе внушавал — очите й понякога да се насочват към лицето му със странно изражение. Ако пътуването го бе научило на нещо, то бе да си държи езика зад зъбите, когато тя беше наоколо. Но днес можеше да бъде последният им ден, така че какво значение имаше?
Когато Лийт вече не можеше да понася мълчанието, той попита:
— Закуси ли?
— Не… да — рече тя. — Хапнах малко хляб. Но не и плодове. Мразя плодове.
— Така ли? — каза той. — Аз изядох своите. Искаш ли хляба? Не съм го докосвал.
— Благодаря ти — отвърна девойката и за известно време се възцари мълчание, през което тя дъвчеше твърдия хляб.
Не мога да повярвам. Вероятно последната утрин от живота ми, а аз изгарям от притеснение какво ще кажа на Стела. Някога имало ли е по-голям глупак?
— Мислиш ли, че ще се измъкнем живи? — попита го тя. — След всичко преживяно заедно, това изглежда ужасен завършек.
— Надявам се да ни пуснат — каза Лийт. — В Лулеа има неколцина, които бих искал да чуят историята ни.
— Всички хора, които означават нещо за мен, са в тази стая — рече му тя. На лицето й отново се появи странното изражение. Изглежда искаше той да разбере нещо.
Младежът сви рамене.
— Компанията преживя много. Не мога да си представя, че всичко ще приключи тук. Все още има толкова много да бъде направено.
— Това каза и онази нощ на Сбора — каза тя. — Никога не бях те чувала да говориш така. Може би, с изключение на нощта върху леда. Помниш ли?
Лийт сгърчи лице и поклати глава.
— Не зная какво ме беше прихванало тогава.
Стела прехапа устна.
— Каквото и да беше, хареса ми. Силно, храбро.
О! Лийт сякаш не бе чул. Не, това не бях аз, чувах гласове. Но не можеше да изрече думите, не и на момиче, чийто брат чуваше гласове дори и трезвен. Не можеше да заговори и стоеше глупаво, докато моментът отминаваше. Лицето й се приближи, близостта прерязала гърдите му с нож.
— Наистина ли сънува нещо онази нощ в мазето? — внезапно я попита той.
— Да — прошепна Стела и в очите й младежът видя, че тя е искрена. И че искреността означаваше много за нея. Случилото се онази нощ й бе повлияло силно.
— Да! — повтори девойката. — Бе нещо повече от сън. Наистина бях там, наистина ги чувах. Зная, че бяха изрекли чутото.
— Наистина къде? Какво е било казано, кой го е казал?
Първоначално засрамено, тя му разказа за визията. И очевидно я изживяваше отново чрез думите си. Всяка дума, всеки нюанс, сякаш сънят се бе отпечатал в ума й. Лийт усещаше загатната сила и можеше да предположи как й бе повлияло това. Сълзи навлажниха очите й — и неговите също, тя ги видя и разбра, че той не бе толкова студен и затворен, колкото изглеждаше.
— Не бях откровена — рече тя. — Дълбоко в себе си Лулеа ми липсва, заедно с родителите ми, всички, дори Друин. Не искам да изпитвам това, но е така. Още повече откакто пътуването ни ме научи да обичам.
Говори за Уайра, помисли си Лийт, а гърдите му се сковаха. Лицето й изглежда му нашепваше нещо друго, желаейки да чуе от него думите, които той не можеше да се насили да изрече.