— Аз също сънувах нещо — каза той, надвивайки мъката. — Ще бъде ли… искам да кажа, би ли имала нещо против да ти го разкажа?
Хауфутът погледна към ъгъла, където Стела и Лийт разговаряха оживено.
— Хубаво е да ги видя, че разговарят — рече той.
— Ммм… — отвърна Кърр, преглъщайки. — Крайно време беше. Отбягваха се от самото начало.
— Бил си млад. Помниш ли какво е?
— Не — тъжно рече фермерът. — Прекарах по-голямата част от младините си в опит да оцелея в Сивитар.
— Те споделят тайните на сърцата си — рече Фемандерак. — Тези приказки пораждат опасност. Споделянето на интимност поражда интимност.
— Млади са. Какво лошо има в това? — пожела да узнае хауфутът.
— Нуждаем се отколкото се може по-малко затруднения на подобно пътуване — бе отговорът.
— В такъв случай можехме да минем без Ескейн — кисело рече Кърр.
Лийт разказа на Стела за съня си и как го беше възприел, без да прикрива пропилото се в гласа му чувство. За известно време забрави за момичето край себе си, съзирайки отново монолитността на видението.
Тя слушаше и преживяваше съня заедно с него, но най-вече усещаше страстта и осъзнаваше без никакво съмнение, че той е способен на дълбоки чувства, да отправя и получава обич.
— Лийт! — рече тя и звукът на името му го покърти. — Искам да ти кажа нещо.
Отметна косата от челото си, както често правеше — и за момчето от Лулеа изглеждаше прекрасна.
Погледна в очите й, в дълбоките черни очи. Знаеше какво щеше да каже.
Затаи дъх.
В този момент вратата се отвори с оглушителен трясък и в стаята нахлуха въоръжени люде.
— Значи смятахте, че ще бъдете екзекутирани тази нощ? — викна по-младият от пазачите им. Чух ви да си говорите. Изчисленията ви са погрешни. Нима вие, идиоти, си мислите, че можете да надхитрите Часовоите? Чухме жалките ви подобия на планове. Станаха повод за много смях в Ескейн. Ние се подготвяме отново да надхитрим стражата на Инструър. Нима мислите, че ще отклоним вниманието си за групица като вас?
Компанията стоеше безмълвна.
— Приливът идва два пъти дневно — продължи младият мъж, без вече да скрива усмивката си. — Забравихте ли? Идва вечерта, да, но също така и сутрин. Вечерта щеше да е по-добре, но и сутринта става. Сега се изправете и ме последвайте. Имате уговорена среща с реката.
В стаята влязоха още мъже, около дузина, изпълвайки помещението. Лицата им се размиваха пред Лийт. Краката му изглежда бяха изгубили силата си. Очите му диреха Стела, отчаяни да открият неизречената връзка между тях, но вече биваше сграбчен и повлечен към вратата. Посрамен от слабостта си, той позволи да бъде развързан, сетне с огромно усилие на волята си наложи да последва останалите.
Бяха изведени в главното помещение, където бяха разделени на групички. Ескейнците изглеждаха изнервени и бързащи. По тази причина онези отзад, сред които Лийт, Кърр и хауфутът, получаваха грубо отношение. Отпред ядосан пазач блъскаше Хал срещу стена, сетне заби юмрук в стомаха му. Хал сдави вика си, но Лийт не можа. Понечи да се притече на помощ на брат си, ала държащите го пазачи не му позволиха. Стела се хвърли към побойника, сграбчвайки ръката му. Лийт я изгуби за миг, сетне я видя да бъде извличана през някаква врата заедно с Хал. Не видя другите.
— Разделят ни — изръмжа Кърр. — Не очаквах това.
Хауфутът разполагаше с отговор:
— Трябва да ни прекарат тайно през града.
— Не е само това — спореше фермерът. — Ескейн е под някакво напрежение. Това е Вероятност три, били са предадени. Виж — тези хора носят нещата си със себе си. Виж онова семейство. И там!
— Евакуация — съгласи се хауфутът.
Бяха отведени през вратата и Ескейн се затвори след тях. Останалите от Компанията вече бяха изчезнали в града, но последните трима не ги последваха веднага. Секундите се превърнаха в минути, а те все още изчакваха. Накрая пазачите им получиха очаквания сигнал и Лийт и останалите пристъпиха на дневна светлина.
Утрото бе облачно със силен вятър от морето, който разнасяше лек дъждец, но и тази светлина бе достатъчна да прониже отвикналите им очи. Тежките наметала щяха да бъдат по-удобни, но след нощта на Сбора Компанията запази само настоящите дрехи. Не само оръжията, но и резервните дрехи, парите и другите им принадлежности бяха отнети. Дори турът Уайзънт вече бе извън досега им.