Тази мрачна сутрин градът изглеждаше напрегнат. Малко хора — нетипично малко за това време — се задържаха навън, за да не се излагат на дъжда. А може би за да се скрият от очите, наблюдаващи улиците. Нямаше и следа от останалите членове на Компанията и фермерът започна да подозира, че биват отвеждани до Отпадника по различни маршрути, за да не бъдат засечени. Не виждаше и никакви стражи. Може би тревогата в Ескейн бе напразна и нямаше никакво предателство.
Аркосът на Немохайм се задушаваше от гняв. Всички с чувство за самосъхранение се държаха настрана от него. Повиканите слуги изпълняваха дейностите си бързо и тихо, молейки се представянето им да бъде достатъчно задоволително. Дори Деорк — Пазителят на Андратан, бе впечатлен от изключителната пламенност на гнева на фалтанеца. За късмет на всички засегнати Деорк не разбираше, че именно той е причината за гнева на Аркоса. В това най-черно свое настроение, където мастилените гласове поемаха контрол и рационалността биваше изтикана в някое ъгълче, Аркосът не бе в състояние да се овладее достатъчно, за да изрази мислите си.
Носовирещ носоврящник! Пратените от него шпиони го бяха уведомили, че Ескейн е наясно с предателството, така че той бе приготвил плановете си, събрал хора и издал заповеди, а Деорк се месеше на всяка крачка, отменяйки заповедите му, обърквайки хората на Аркоса, изпъвайки нервите му. Тогава започнаха да пристигат доклади, всички с едно и също съдържание — ескейнци излизаха в града — и Аркосът подири надмощие в съревнованието с брудуонеца, като отлага удара си. Не даде сигнал на силите си. Никакъв опит да залови ескейнци, да ги заобиколи, да ги последва.
— Ще изчакаме още малко — бе рекъл той, рискувайки — риск, пресметнат да демонстрира пред Деорк спокойствието на Аркоса под напрежение. — Нека всички плъхове изникнат от дупките, преди да ударим. Ще попаднат право в капана ни. Имай търпение! — бе уверявал нетърпеливия Деорк. Но плъховете не бяха попаднали в капаните. Със синхронизирана внезапност различните ескейнски групи из града, всички наблюдавани от разстояние от стражите, просто изчезнаха.
— Господарят ще чуе за това! — злорадстваше Деорк. — Ако не оправиш нещата бързо — рече му Пазителят на Андратан — може аз да бъда този, който ще те замести. Може аз да бъда този, който ще те унищожи!
Аркосът си бе придавал храбър вид, ала събитията от деня здравата го бяха разтърсили. Вбесяваше го подобно публично унижение. Знаеше, че ако ситуацията не бъде поправена бързо и забележително, животът му щеше да стане мъчителен, кратък, а може би и двете. Най-много го влудяваше фактът, че бе правил демонстрации пред този позьор, пред това конте. Естествено, че трябваше да нареди атака много по-рано, но с отлагането й се бе надявал да впечатли брудуонеца. Вината беше на Деорк. Той, а не Аркосът, трябваше да си плати. Нейде в кътчетата на ума му започна да се заражда подозрението, че стройният превзет мъж го бе надхитрил. В крайна сметка Пазителят на Андратан бе предприел това дълго пътуване, за да постави своя човек, Асгоуан, начело на Съвета на Фалта. Аркосът бе подценил способността му за интриги.
Докато двамата водители сражаваха умове, подчинените им желаеха просто да вземат някакво решение. Всеки миг отлагане позволяваше на ескейнчани да се отдалечат още повече и стражите кипяха от нервност, не успявайки да разберат какви обстоятелства ги задържат. На два пъти капитани поеха нещата в свои ръце и заловиха известно количество ескейнци, макар да не успяха да хванат и водителите им. Останалите, по-дисциплинирани капитани, скучаха.
Ескейн не бе сварен неподготвен. Още от самото начало лидерите му бяха наясно, че съществуването им изцяло се опира върху тайната и че в определено време ще настъпи момент, в който ще бъдат открити или предадени. Така че огромни ресурси и усилия бяха заделени в изготвянето на паралелен Ескейн, убежища в Инструър, за които дори обикновените бежанци не знаеха. Някои се намираха по високите етажи на високите жилищни постройки, други в забравени складове, трети под земята в закътаните части на канализацията или стари скривалища, наследени от брудуонската окупация. Още щом новини за предателството достигнаха до старейшините, отдавна запланираният план бе приведен в изпълнение. Провизии и принадлежности бяха пренесени в новите скривалища, постепенно хората също бяха преместени. Макар наясно с наблюдението на градската стража, разчитаха на закалените си умения да останат незабелязани. Дори и така, по-голямата част от работата трябваше да бъде свършена рано сутринта. За известно време ситуацията бе критична, но по някаква незнайна причина стражниците не се възползваха от преимуществото си и ескейнци успяха да приключат под носа на враговете си. За известно време на това щеше да се гледа като на триумф, но в действителност времето им изтичаше. Най-важната тайна, разположението на Ескейн в Инструър, бе станала достояние. Скоро стражите щяха да започнат да претърсват всяко ъгълче на всяка греда в обширния град. Време беше Ескейн да премине в атака.