А тя все ревеше, сеейки разруха из Пискасия. Саумон и Трукта също бяха опустошени, но повечето от хората избягаха невредими. Потопът продължи към Редана. Каскейн, столицата, бе разположена на хълм над реката и в това си качество избегна щети, но крайречните селца не разполагаха с подобен късмет. Вече бе нощ и спящите бяха отнесени от водата.
Могъщият потоп зарева и през Лешоядова гуша, сетне с удвоени сили се втурна между Коренливите хълмове на юг и Уодранианските планини на север. Рано на третия ден стена от кафява вода заля портите на Алениус и пое сред Средните полета, обширни низини между Фавония, Асгоуан, Деювър и Строукс. Отговорникът на крепостта при портите нареди предупредителните светлини да бъдат запалени, за пръв път през това поколение — ужасното съобщение плъзна от град на град по-бързо и от водите. На запад от портите нямаше жертви.
Веднъж навлязла сред полята, Алениус потече обикновена, бавна, уморена от усилията сред планините. Най-сетне потопът се забави, свеждайки се до леко вълнение и множество повлечени отломъци. Но коритото не можеше да побере цялата вода. Реката преля, оставяйки нанос по бреговете.
Големите поля приличаха на огромна плитка купа. В средата й лежаха тресавища и езера, там нищо не растеше. Тази огромна купа, наричана Маремма, имаше и ръб, от който събраната вода можеше да се оттича — намираше се близо до Плафонд, столицата на Деювър. Нямаше видими признаци защо именно това място, тъй като наклонът бе едва забележим. Но ако водата трябваше да се излее отнякъде, тъкмо край Плафонд щеше да го стори.
След множество дни лутане из Големите поля, успокоените остатъци от някога мощния потоп започнаха да се събират край Плафонд, довличайки множество отломки със себе си. Трупаха се костите на вековни дървета, отскубнати от стръмните склонове на Сивера Алескя, примесени с по-дребни клони и плавей, насъбрани по време на дългото пътуване. Неутаилият се нанос запълни процепите, изграждайки непоклатима стена. Бе висока само няколко фута, но широка множество мили — бент, който се простираше край ръба. Тази бариера задържаше водите от наводнението и снеготопежа. Към тях се присъединяваше и Бранка, сама по себе си мощна река, която прекосяваше Асгоуан, Хаурн и границите далеч на север. Водата се трупаше — бавно, коварно, неумолимо. Почти нищо не се отцеждаше през бента.
На няколко дни път надолу по течението от Плафонд лежеше Инструър, градът на градовете, разположен в обятията на реката на реките.
Бях надхитрен — призна Аркосът на Немохайм. Надхитрен от мига, в който гнусният брудуонец бе дошъл тук с плана си да завземе управлението на Инструър.
Собствената му вина най-много вбесяваше Аркоса. Бе поднесъл Инструър на тепсия. Ноктите на Рушителя бяха на път да се сключат над града, изстисквайки го вън от играта. Но може би аз също мога да стисна юмрук! — беснееше дебелият. Деорк скъпо ще си плати за безочието!
Бе играл по брудуонските правила, макар и неясни, и бе загубил. Ескейн се бе изплъзнал от пръстите му в присъствието на Пазителя на Андратан. По глупашки бе заложил всичко и сега Съветът щеше да постави този глупак начело. В известен смисъл Рушителят щеше да получи Фалта без борба, макар че несъмнено щеше да има съпротива — твърде късно. Аркосът яростно стисна зъби, представяйки си сцената, в която той, като най-силен мъж във Фалта, отваря Желязната врата за Рушителя и му подава скиптъра на града. Няколко умерени, добре подбрани думи, благодарност и приемане на обещаната лейтенантска позиция. Но сега всичко това бе изгубено. Време беше да забрави правилата и наместо това да се опре на махленските умения, които бе научил из улиците на Бюрей.
Бентът удържа целия ден и цялата нощ, задържайки малкото море, заформено зад него. Плафонд не бе засегнат, тъй като се намираше на нисък хълм на около миля от язовира, но множество крайречни люде, рибари, фермери и техните семейства напуснаха ниското. Местните управници, притиснати от проблемите си, не се сетиха да предупредят онези надолу по течението — а тези, които се сещаха, решаваха, че някой друг вече го е сторил.