— А другото? — попита отново Фарр. — Пак някаква долина беше.
— Долината на Дона Михст — помогна му философът. — Така се е наричала родината ми преди предателството, преди Най-възвишеният да ни изпрати потоп.
— Да, сега си спомням. Кърр ни разказа историята в Брейданската пустош. — Челото на Фарр се изчисти от бръчици.
— Добре, вече установихме откъде е родом Фемандерак — или поне откъде твърди, че идва — рече старият фермер. — Дори и ако още не можем да потвърдим. Ще отнеме ли остатъка от вечерта да чуем защо иска да се присъедини към Компанията?
— Не и ако зависи от мен — усмихна се широко философът. — Но ако ми отделите миг. Бащата на Лийт, Манум: — Когато си бил в Андратан, си чул Гласа. Можеш ли да бъдеш сигурен, че това е бил Рушителят?
Манум въздъхна:
— Бях на Андратан, видях крепостта, посетих тъмниците, чух глас, който твърдеше, че е Рушителят. Гласът му беше мощен. Оттогава не спирам да се чудя дали наистина е бил древният Неумиращ, или слабостта ме е била направила по-податлив на внушения.
— Но стоиш сред нас. Никой не напуска Андратан. Даурианци знаем това, защото брудуонците са наши заклети врагове, мнозина от хората ни са били отвеждани на този остров. Никой от тях не се върна.
— Беше грешка — тихо каза Манум. — Искаха да ме убият, затова Гласът ми каза всичко за предстоящата инвазия, опитвайки се да изтръгне търсената от него информация, спокоен, че злорадите му слова ще отмрат с мен.
— Приятелю, трябва да ти издигнат паметник! — Фемандерак поклати глава.
— След като чуят историята ми, надеждата е, че ще са прекалено заети да строят укрепления, за да им остане време за статуи.
Мъжът от Даурия им разказа за себе си, продължавайки неспирното си крачене. Бил, каза им, ковашки син. Семейството му живеело в малко селце на един ден път нагоре по долината от острова на Дона Михст, като млад чиракувал на баща си. Ала майка му имала по-големи надежди за най-младия си син и убедила съпруга си да го изпратят в Училището на Пророците, когато навършил шестнадесет. Там той срещнал Пириний — най-известният наставник, слушал дискусиите, потъвал в музиката и сърцето му преляло от желанието да учи. Дванадесет години прекарал в Школата, заменяйки ментора си след смъртта му.
Особено внимание отделял на древното знание. Някои стари и отдавна забравени свитъци съдържали словата на пророци, смятани за побъркани от предните поколения и според мнението на мнозина — незаслужаващи сериозно изучаване. Ала Пириний бил избрал да не следва общоприетото мнение и се заел с изтощителното дело да възстанови свитъците, убеден, че нещо от изключителна важност се крие сред заплетените им фрази. Макар да умрял, преди да установи какво точно е то, завещал страстта и любопитството си на своя ученик. Фемандерак още си спомнял ясно деня, в който осъзнал какво, или по-точно кой, обединява всички писания. Повече от всичко желаел старецът да може да сподели триумфа му, защото синът на ковача открил тайната на Десницата на Най-възвишения.
Фемандерак продължи историята си, без изобщо да забележи как Манум се вцепенява, привеждайки се сетне с новоразпален интерес. Десницата, обясняваше даурианският философ, представлявала човек, представител на Най-възвишения в земния свят — някои пророци го определяли като негово въплъщение, макар свитъците да обяснявали това мъгляво — който щял да се появи в най-черния момент на Фалта. Появата му щяла да предизвести угасването на брудуонската мощ, поставяйки началото на нова епоха на просвещение, когато още веднъж Най-възвишеният щял да поеме делата на Първородните. Фемандерак свикал философите, най-възрастните от пророците, за да сподели знанието си, но го очаквал ужасен шок.
— Ние не се интересуваме от делата на Фалта — казали му старейшините. — Тези ръкописи са с неизяснен произход. Може да са написани от фалтанци и донесени тук по времето, когато бяхме сглупили да поддържаме контакт със севера. И какво ако Десницата се появи? Нам той не е нужен, ние сме от клана Рехтал, потомци на Стейн от рода Сайуиз — благословията на Най-възвишения е разперена над нас. Забрави тези учения, дело на старческото слабоумие и се върни по друма на мъдростта!
Младият философ спорил със старейшините, но не могъл да ги убеди във валидността на нарастващия си интерес към Десницата. Те му забранили да се занимава, ала той продължил да ги чете. Тогава те ги унищожили, потресаващ акт, който все още го измъчвал, макар да помнел съдържанието им наизуст. Споделил желанието са да отиде във Фалта, за да подири потвърждение на теориите си, но те и това не му позволили, страхувайки се да не донесе разлагащото влияние на по-нисшите. Тогава той послушал вътрешния си глас, разделил се със семейството си и Даурия, без да се сбогува и сам прекосил Великата пустиня. Съзнавайки сходството на своя бунт с този на Каннуор преди две хилядолетия, той се надявал каузата му да бъде по-справедлива от тази на черносърдия Рушител.