Отвъд бента, разбира се, реката на реките пресъхна.
Бе само въпрос на време. Естественият бент щеше да се прокъса под натиска на огромните води, но гибелта му бе ускорена от ствола на горски гигант, изтръгнат от гордия си пост край Лешоядова гуша. Той се заби в язовирната стена, пръскайки я на парчета. Разнесе се нещо като въздишка и водата се втурна напред.
На Лийт му отне много време — прекалено много — да свести майка си. За части от секундата развързаха членовете на Компанията от Отпадника, но Индретт се бе нагълтала с мръсна вода и за няколко мига спря да диша. Ескейнчанинът с Лийт й бе помогнал и тя пое дъх отново, но не дойде в съзнание.
— Колко време ни остави плешивият? — попита Лийт.
— Час — дойде отговорът. — Не зная колко остава.
— Бихме могли да я носим — предложи Перду, по лицето му изписано притеснение.
— По-добре е от изчакването тук — съгласи се Лийт. — Водата продължава да се покачва.
Когато я повдигнаха, тя се закашля, сетне отвори очи сред въздишките и възклицанията на облекчение.
— Къде е светлината? Къде е светлината? — запита тя с подобие на съжаление в гласа си, дори на отчаяние.
— Просто слънцето, светещо през дупка в покрива — рече Лийт.
— Можеш ли да вървиш? Трябва да тръгваме.
Индретт се нуждаеше от помощ да се изправи, камо ли да ходи, така че забавяше останалите напук на усилията си.
— Един час! — ядоса се Лийт. — Сигурно вече е изминал. Дали ще ни чака?
Младият ескейнчанин сви рамене.
— Може би да, може би не. Кой би могъл да каже как ще постъпи някой от нас? Не сме били в тази ситуация преди.
Фемандерак дойде до тях.
— Ако скоро не намерим скривалище, ще бъдем намерени от Ескейн или Инструър. Не съм сигурен чий пленник предпочитам да бъда.
— Ако беше видял Пиниона, нямаше да си толкова несигурен — мрачно каза Лийт. — Но лично аз предпочитам да остана свободен. Може да попаднем и на по-лоши поробители. Което със сигурност ще стане, ако не предотвратим завладяването на Фалта.
Лийт бе успял да отдели само един миг за Стела, но това му бе достатъчно да се убеди, че пламъкът още гореше. Сърцето му подскочи.
— Добре ли си? — запита срамежливо той.
— Да — рече тя. — Не сме стигнали чак дотук, за да се провалим точно сега.
Тя се протегна и взе ръката му в своята.
Лийт кимна, макар да се затрудняваше да мисли — с пръстите й, сключени около неговите.
— Не трябва да се отказваме, докато не намерим поне Джугом Арк.
— О, Лийт, вечно ли няма да ме разбираш? — зачуди се гласно Стела.
— Трябва да вървим! — каза Манум, връщайки ги обратно в настоящето — все още бяха в опасност.
— Тогава ме следвайте! — рече младият ескейнчанин.
Те избягаха вън от Отпадника, приклякайки зад редица сгради. Лутаха се наляво и надясно, опитвайки се да открият най-късия път до плешивия мъж и останалите, без да бъдат забелязани. За капак водачът им познаваше доковете не по-добре от Компанията. Поеха по тясна алея, само да застинат при вида на двамата стражници, притичали в другия й край. Това също ги забави няколко скъпоценни мига, през които Перду — най-тихият сред тях, се убеди в безопасността на пътя. Втурнаха се през празната улица, тръгвайки покрай редица бараки, подобни на Фоилзината, сетне поеха по друга алея, извела ги в откритото пространство, където бяха оставили Кърр и хауфута. Но приятелите им ги нямаше.
— И сега какво? — обърна се Лийт към ескейнчанина.
— Какво? — в очите му проблесна пламъче на веселие, несъвместимо с настоящата им ситуация. — Това зависи от целта ви.
— Целта ни е да останем незаловени! — изразително рече Фарр. След напускането на Великата гора старата мъка го бе налегнала отново, вече беше напрегнат като кожа на тупан. — Сетне ще можем да си позволим да планираме.
— Не. Първата ни цел е да се съберем с останалите — твърдо изтъкна Лийт. — Да бъдем разделени е най-лошото нещо, което може да ни се случи.
— Тогава къде са те? — пожела да знае Перду. — Със сигурност този мъж знае къде е възнамерявал да ни отведе господарят му.
— Не мисля, че имаше някакъв план — призна ескейнчанинът. — Но нямаше да се върне в Инструър, това е сигурно. Там го чака смърт. Вероятно търси начин да ви преведе през реката към Строукс или Деювър.
— Лодка! Трябва да търси лодка! Или може би е открил скривалище тук — Лийт се замисли, вече не толкова убеден. А може би ни е предал?