Сякаш в потвърждение на страховете му, въоръжен мъж пристъпи в откритото пространство между складовете. За облекчение на Лийт мъжът поздрави ескейнчанина като приятел, двамата си размениха няколко реплики на своя език. Сетне младежът с огнените очи се обърна към Компанията.
— Следвайте ме! — рече той. — Или по-точно него. Открихме лодка, която може да ви преведе през Алениус.
С радост Компанията отново бе в пълен състав. Когато стана ясно за колко малко са се изплъзнали от Отпадника, всички благодариха на младия ескейнчанин за помощта.
— Това означава ли, че вече не можеш да се върнеш в Ескейн? — Младежът сви рамене, какъвто навик изглежда имаше.
— И без това ми бе омръзнал мракът — рече той, приготвяйки се да тръгне.
— Как се казваш? — запита Индретт, вече напълно възстановена. — Кажи ни, за да можем да ти благодарим подобаващо.
— По-скоро нему трябва да благодарите — каза младокът, посочвайки Лийт. — Само настойчивостта му ви спаси от гибел. А името ми? Трябва да знаете, че в Ескейн всички имена се пазят в тайна.
— Но това не е Ескейн! — викна Индретт.
— Да, ала някой ден може да стане. Дотогава нека е достатъчно, че сме свободни.
Той им махна, сетне последва другарите си по неравния път. Сега само плешивият мъж остана с Компанията.
— Ами ти? — запита го Кърр. — Няма ли да дойдеш с нас? Познавам главния ви старейшина и само аз зная каква съдба те очаква, ако Ескейн те открие.
Мъжът мрачно поклати глава, капки плъзнали се по закривения му нос в дъждеца.
— Не мога да дойда с вас. Имам семейство в Ескейн, племенници и двама сина. Няма да си тръгна, докато остава, макар и малък, шанс да ги видя отново.
— Тогава ни остана само да ти благодарим, да се сбогуваме и да поемем на юг — отговори фермерът. — Отведи ни до лодката.
Плешивият се усмихна.
— Това мога да сторя. Бяхме на открито прекалено дълго…
Звук като удар по чувал със зърно накара всички очи да се обърнат към плешивия, чието лице почервеня от изненада и шок. Направи крачка напред и се строполи по очи, разкривайки забитата дълбоко в рамото му стрела. Докато падаше, втора стрела профуча през мястото, където само преди миг бяха стояли гърдите му.
— Прикрийте се! — викна Фарр, окопитил се първи. — Вляво на стената има стрелец!
Компанията се пръсна. Фарр и Манум извлякоха ранения.
— Стражите! — просъска Кърр. — Разкрити сме! Колко лошо е ранен?
— Не чак толкова — обади се самият пострадал, макар гласът му да бе пропит с болка. — Няма да умра, но и никъде няма да мърдам.
— Прострелян от стената? Та това трябва да е на повече от сто ярда. — Лийт бе объркан.
— Тези оръжия не са за украса, момче! — рече Кърр. — Мястото е опасно.
Индретт понечи да огледа стрелата, но Фарр я спря:
— Нея докосвай! Не я изваждай. Остави я. Това ще попречи на по-сериозно кървене. Хал, имаш ли опит с подобни рани?
Хал огледа раната и кимна.
— Разчете правилно — рече на Фарр. — Не трябва да бъде местен, но трябва да му е удобно, докато извадим стрелата.
— Нямаме време за това — настойчиво им каза Кърр. — Знаят къде сме, несъмнено са пратили отряд да ни залови. Не може да останем тук.
— Тогава ме скрийте в някой тъмен ъгъл и вървете в лодката — рече плешивият мъж. — На мен няма да причинят каквото и на вас, ако бъдете заловени.
— Остави аз да се погрижа за теб — каза нов глас. Лийт и останалите подскочиха изненадано. Фоилзи.
— Казах ти да стоиш при лодката! — изръмжа ескейнчанинът.
— Мястото ми е до теб — простичко отвърна Фоилзи. — Там не бих ти помогнала с нищо.
— Тогава направи нещо за клечката в рамото ми и спри да дърдориш — гласът му ръмжеше, но лицето му бе ясно.
Фоилзи се обърна към Компанията:
— Вървете към лодката. Не можете да оставате тук, пречите ми.
Тя ги загърби и докосна със загрижени ръце рамото на плешивия.
— О, Рубин! — каза тихо тя, докато останалите търчаха към реката. — В какво се забъркахме?
— Насам! — каза Фуроман, секретар на отдела за молители към Съвета на Фалта, усмихвайки се объркващо. Архиварят леко поклати глава, чудейки се дали върши правилното нещо, но все пак го последва. Мълчаливо си повтори речта, която планираше да изрече пред Сараскар. Мъжът на име Фемандерак провежда подривни проучвания за правителството на Фалта, чух, че е свързан със северняците, които са издирвани за безредиците в Пиниона. Имам информация за този мъж, която може да ви бъде от полза. Да, добре звучеше. Трябваше да признае, изпитваше нервност от предстоящата среща с посланик в Съвета на Фалта. Имаше множество истории за хора, изчезнали след аудиенция със Съвета. Всички знаеха, че сегашният Съвет не бе същият като онези преди. Част от наложителна реорганизация — каза си архиварят. Отърваване от царуването и феодалната система, въвеждането на нова демокрация, базирана на Съвета. Трябваше да се случи много по-рано. И все пак изобщо нямаше да съм в този проклет град, ако не беше семейството ми.