— О! — каза Лийт. Нещата звучаха все по-зле при всяко обсъждане.
— Надеждата ми е, че Аркимм — петте пръста на Десницата — може да избегне капана или да открие заобиколен път — продължи философът. — Нещо в комбинацията на индивидуалните ви таланти, сплав от храброст и хитрина, честност и праволинейност, съмнение и увереност…
— Говориш завоалирано! — сопна се Кърр. — А дори и казаното от теб да е истина, няма ли отсъствието на Стела да създаде проблем?
— Точно от това се страхувам — продължи с признанията Фемандерак. — Но не можем да се върнем за нея. Ако останалите от Компанията успеят да избягат от града и се присъединят към нас по пътя към Кантара, отлично. Инак ще се изправим сами срещу очакващите ни предизвикателства.
— Първо трябва да намерим Немохайм! — припомни им Хал. — Никой от нас не е бил на югозапад от Инструър. Трябва да прекосим Строукс и Деруйс — две приятелски страни, така каза гостилничарят — преди да достигнем Немохайм.
— А преди това да намерим главния път — рязко рече единият ескейнчанин. — Ние няма да сме от полза в това, тъй като не сме излизали от Инструър повече от десетилетие.
— Надолу по този път, докато не достигнем малко селце, сетне по чакълестия път надясно, докато не стигнем нисък хълм — изрецитира другият. — Поне така каза гостилничарят. Големият южен път ще се намира от другата страна на хълма.
— Аз пък запомних, че по чакълестия път трябва да свием наляво — рече хауфутът.
— И колко остава до това село? — попита първият ескейнчанин, с ярките очи. — Смятам, че гостилничарят беше прекалено пиян, за да ни напъти правилно.
— На закуска? — Лийт изглеждаше усъмнен.
— И ти беше с нас миналата нощ — сухо отбеляза Кърр. — Видя го. Изпи повече бира от всичките си клиенти вкупом. Изненадан съм, че изобщо е могъл да се надигне от леглото тази сутрин.
Хауфутът поклати глава и потръпна. Вечерта бе била оживена.
— Изглеждаше като човек, който може да носи.
— Все пак не се доверявам на напътствията му — продължаваше по-ниският ескейнчанин. — Вече трябваше да сме стигнали до селото.
— Това село ли имаш предвид? — попита Кърр, сочейки надолу, където няколко грубовати постройки надничаха измежду дърветата.
— Търсете чакълест път — предложи високият ескейнчанин.
— По който тръгваме надясно — рече другарят му.
— Наляво! — поправи хауфутът.
Кърр въздъхна.
— Ще се отдръпнеш и ще ни пуснеш да минем! — рече огромният мъж с пронизителен, хрипкав глас. — Не разполагаш с авторитет да запречваш пътя ни. Отдръпни се!
Гневът на Аркоса наближаваше опасната точка. Зад него архиварят се взираше нервно към южния мост, опитвайки се да не обръща внимание на спора.
— За ваше добро е, сър! — от челото на младия стражник се лееше пот, той познаваше репутацията на този мъж. — Заради врагове никой не може да напуска Инструър до залавянето им.
— Това ли са заповедите ти? — в гласа се долавяше опасна нотка.
— Да, милорд. Не бих си позволил да заставам на пътя ви, ако не бях задължен — лицето на войника побледня видимо под свинеокия взор на Аркоса.
— Значи съм затворник в Инструър?
Младият страж не каза нищо, но отговорът бе очевиден, ясно изписан по лицето му. Деорк бе поел контрол, възнамерявайки да си играе с Аркоса на Немохайм като котка с мишка. Трябва да бъда внимателен — помисли си дебелият мъж, но поривите му бяха предадени от шумящата в главата му кръв.
— Аз затворник, а ти мой тъмничар? — попита тихо. Пристъпи крачка по-близо до младия мъж, заплашвайки. Останалите войници се поместиха нервно.
— Не вадете мечове, докато не дам сигнал! — рече младият страж, давайки знак на хората си да отстъпят.
Аркосът на Немохайм се усмихна, полагайки ръка върху дръжката на меча си.
— Точно така! — измърка той. — Не е нужно да забъркваме и други. Виждаш ли, аз възнамерявам да напусна града, а ти имаш заповед да ме спреш. Нека мечовете разрешат този спор.
Младият стражник бе зле надхитрен. Можеше да заповяда на войниците си да съсекат Аркоса, но щеше да изгуби престиж. Някога посланикът бе притежавал страховита репутация като мечоносец, но бе надебелял, така че двубоят вероятно бе най-доброто решение. Войникът бе напуснал академията трети по постижения, смяташе, че умее да върти меча и че без проблеми ще надвие тромавия шишко. Но също така бе получил заповед да не отнема живота му. Нямаше изход от тази дилема.