Выбрать главу

— Ето, видосте ли, господине, свите тия животѐня су тако: бият и псуят, докогао̀ су гладни, демек… А даеш ли им па̀рче мѐсо, о̀ни се чинеет кротки. Тако им е нимъка нараво, що го кажует.

Тия разсъждения на авджията, които неволно пренесоха мисълта на някои съвременни явления в областта на политическия ни живот, бидоха прекъснати от внезапното сдавчоване на вълците, които се скараха грабителски за пайовете си.

И това пак ми науми нещо…

* * *

Отивам пак в предния двор. Близо към вратнята са папагалите и една маймуна. Последната е събрала най-много зрители, пред които, при ред човешки сръчности и подражателни движения върху пръта си, излага на удиввлението им оная гола част от тялото си, по която Хайне беше съгледал шаровете на Барбаросовото знаме… Тя извикваше неучтиви подигравки и непочтителни кикотения между зрителите, които не подозираха колко е недостойно това отношение към един праотец…

Аз излязох да се разходя по полето.

1899

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Надежда Владимирова и Мартин Митов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4408]

Последна редакция: 2007-11-30 13:10:00