Един комисар и едно ченге разпитали умиращия Льогран в присъствието на майка му. Медицинските сестри им казали, че състоянието му е безнадеждно. В момента цитирам техните показания и нека никой да не ми казва, че си измислям, защото всичко това беше публикувано по-късно в една книга, предназначена да ме срине със земята. Ето стенограмата от разпита на Льогран:
— Пред вас са полицейският комисар и майка ви, която е най-святото нещо на земята. Затова говорете истината. Кой стреля по вас?
— Папийон Роже.
— Закълнете се, че казвате истината.
— Да, господине, казвам истината.
— Ще се оттеглим, за да ви оставим насаме с майка ви.
Всичко е пределно ясно — в онази нощ на 25 срещу 26 март 1930 г. е стрелял Папийон Роже.
Ролан Льогран беше сутеньор, който живееше на гърба на приятелката си Нини. Не беше истински член на престъпния свят, но като всеки жител на „Монмартър“ познаваше няколко Папийоновци. Затова е уточнил името на истинския си убиец в тази предсмъртна изповед. Искал е да бъде сигурен, че полицията ще накаже виновника. С други думи, споменал е не само марката на колата, но и регистрационния й номер. Папийон, но Папийон Роже.
Сигурно си бях преповтарял тази история поне хиляда пъти, бях научил документите по следствието наизуст, защото адвокатите ми бяха предоставили всички протоколи. Сега спомените отново нахлуха с пълна сила. Нито показанията на Льогран, нито показанията на неговата Нини ме сочеха като евентуален извършител. Тук на сцената излизаха четирима мъже. В нощта на убийството те бяха ходили в болницата, за да питат: 1) наистина ли раненият е Ролан Льогран; 2) в какво състояние се намира.
Предупредени, ченгетата се бяха втурнали да ги издирят, но те дори не се криеха. Арестуваха ги на булевард „Рошешуар“ и ги закараха в XVIII участък. Имената им:
Голдстейн Жорж, 24-годишен;
Дорен Роже, 24-годишен;
Журмар Роже, 21-годишен;
Кап Емил, 18-годишен.
Показанията им, свалени в деня на убийството в участъка, изясняваха всичко.
Според Голдстейн той научил случайно в някаква кръчма, че Льогран е получил три рани от огнестрелно оръжие. Понеже му бил приятел, отишъл в болницата, за да се осведоми за състоянието му. По пътя срещнал Дорен, а после и другите двама и ги помолил да го придружат. Останалите не знаели нищо и не познавали жертвата.
— Познавате ли Папийон? — го беше питал комисарят.
— Да, отчасти. Срещал съм го тук-там. Единственото, което мога да кажа, е, че той познаваше Льогран.
Е, и? Какво ще рече това име Папийон? В „Монмартър“ бяхме шест или седем Папийоновци. Вълнувах се, като че ли отново се бях озовал в Консиержерията.
Показания на Дорен: Голдстейн го помолил да отиде с него до болницата, за да разбере какво е състоянието на някакъв негов приятел, чието име дори не споменал. Влязъл с него и Голдстейн запитал дали приетият току-що Льогран е в тежко състояние.
— Познавахте ли Льогран? Името Папийон Роже говори ли ви нещо? — го беше питал комисарят.
— Не познавам Льогран нито по име, нито външно. Познавам един Папийон, когото съм срещал на улицата. Той е известен в квартала и има славата на свиреп човек. Никога не съм говорил с него. Това е всичко, което знам.
И пак никакъв Папийон Роже не се показваше на хоризонта.
Третият разпитан, Журмар, беше заявил, че Голдстейн влязъл в болницата с Дорен и на излизане споменал: „Няма съмнение, че става дума за моя приятел.“
Значи Голдстейн не е бил сигурен кого ще завари на смъртното му ложе.
Комисарят:
— Познавате ли някой си Папийон Роже и Льогран?
— Познавам един с прякор Папийон. Срещал съм го на „Пигал“. За последен път го видях преди около три месеца.
Същият сценарий се повтаряше и при четвъртия юнак. Не познавал Льогран, но бил виждал Папийон. Майката също потвърди, че при даването на показания синът й е казал Папийон Роже.
Бъркотията започна едва след като бяха събрани тези първи сведения. Дотогава всичко изглеждаше ясно, просто и точно. Ченгетата не бяха започнали да обработват разпитваните. Всички основни свидетели бяха говорили напълно свободно пред кварталния комисар, без върху тях да се упражнява натиск, без заплахи и манипулации. Изводът от тези първи признания: преди драмата Ролан е бил в бар „Клиши“ с лица, чиято самоличност не беше установена. Може да са били картоиграчи, познати на Ролан, но така или иначе, никой не ги беше разпознал. Странното е, че следствието до края не направи никакво усилие да ги открие.