— Не мога да посоча такъв човек.
— Добре. Моля да ми посочите поне един бар, ресторант или бистро в „Монмартър“, Париж или цяла Франция, където сме пили или сме се хранили заедно.
— Никога не съм ял или пил с вас.
— Много добре. Твърдите, че когато сте ме срещнали за първи път през онази злокобна нощ, съм бил придружен от двама души. Кои бяха те?
— Не ги познавам.
— Впрочем и аз. Отговорете бързо и без да се замисляте, къде ви казах, че ще ви чакам, за да ми дадете отговор на въпроса за състоянието на Льогран в болницата? Споменахте ли пред придружаващите ви лица мястото на срещата ни и ако не, защо?
Мълчание.
— Отговорете, Голдстейн, защо мълчите?
— Нямахме уговорена среща.
Адвокатът ми Реймон Юбер:
— Така значи, моят клиент ви изпраща в болницата с такова важно поръчение — да проверите какво е състоянието на Льогран, а вие не знаете къде да го откриете, за да му предадете отговора си. Но това е просто смешно!
Да, Папи, смешно беше, но цялото обвинение се градеше около неубедителните показания, утежняващи положението ми с всяка нова измислица. А обработеният от ченгетата нещастник беше толкова тъп, че не успя да отговори смислено на нито един мой въпрос!
Председателят на съда:
— Шариер, полицията твърди, че сте убили Льогран, защото ви е разкрил като информатор. Какво ще кажете по този въпрос?
— Досега шест пъти съм бил задържан в полицията и всеки път са ме освобождавали поради липса на доказателства или са ме — оправдавали. Само веднъж получих условна присъда. Никога досега не съм бил залавян заедно с някой друг; никога не съм помагал да арестуват друг човек. Бихте ли повярвали, че полицията не може да ме накара да проговоря, докато съм й в ръцете, но щом изляза на свобода, започвам да предавам другарите си?
— Един полицейски инспектор се закле, че сте информатор. Доведете инспектор Мазилие.
— Заявявам, че Шариер е мой информатор и че благодарение на неговата помощ съм арестувал многобройни опасни субекти. Заявявам също, че из „Монмартър“ вече се беше разчуло за тази негова дейност. Що се отнася до случая Льогран, не зная нищо.
— Какво ще отговорите, Шариер?
— Помолих инспектор Мазилие да бъде призован като свидетел по съвета на адвоката ми Бефе, защото двамата смятахме, че той знае истината за случая Льогран. Оказа се, че така сме попаднали в капан. Инспекторът сам е подсказал на Бефе да го призове на свидетелската скамейка и му е намекнал, че е запознат с подробности около убийството. Двамата с адвоката ми му повярвахме. Предположихме, че е или много честен човек, или че между него и Мейзо съществува напрежение, което го кара да разкрие неизвестни факти. Но, както и вие сам виждате, полицаят сега отрича да знае каквото и да било. Същевременно очевидно е, че неговите показания най-после осигуряват липсващия мотив за предполагаемото ми престъпление.
Действително, беше странно, че „разкритията“ за моята информаторска дейност идваха от страна на полицай. Но колкото и подозрителен да беше този факт, показанията на Мазилие съживяваха обвинението и придаваха известна тежест на неубедителното досие. Въпреки всички усилия на Мейзо без помощта на Мазилие процес нямаше да има. Това беше толкова явно, че се чудех на прокурора как се е хванал на въдицата. Продължих да се сражавам:
— Господа съдии, господа съдебни заседатели, ако аз наистина бях информатор, нещата щяха да се развият по един от следните два начина. Да предположим, че Реймон Льогран наистина ме е разкрил и ми го е казал. Тогава аз или нямаше да го убия, защото нищожествата, информиращи полицията, преглъщат подобни обиди без да мигнат; или, ако случайно го убиех, полицията нямаше да се нахвърли върху мен със същата злост — нали щях да съм им необходим. Нещо повече, щеше да представи случая като разчистване на сметки между дребни риби от престъпния свят и да измисли начин да ме постави в положение на законна самозащита. Мога да изброя много прецеденти от този тип, но за щастие моят случай е друг. Господин председател на съда, мога ли да задам един въпрос на свидетеля?
— Давайте.
Разбирайки накъде бия, адвокатът Юбер поиска от съда да освободи инспектор Мазилие от задължението да не издава професионални тайни, защото иначе не би могъл да отговори.
Председателят на съда:
— Съдът ще се възползва от това свое право и ще освободи инспектор Мазилие от професионалната тайна. Съдът се обръща към свидетеля с препоръката да отговори на въпроса, който ще му бъде зададен, в интерес на истината и справедливостта.