— Все същото начало, все същата стара история, стари достойни крадецо! — казвал русокосият.
Тъй мистър Ледбетър страдал много дни, може би двадесет. Една вечер го свалили от яхтата заедно с малко провизии от консерви на скалисто островче с извор. Мистър Бингъм дошъл в лодката с него и през целия път му давал полезни съвети, като отхвърлил и последните му опити да даде обяснение.
— Аз наистина не съм крадец — казал мистър Ледбетър.
— И няма да станете — рекъл мистър Бингъм. — От вас никога няма да стане крадец. Радвам се, че започвате да разбирате. Когато човек избира професия, трябва да вземе пред вид темперамента си. Ако не го вземе пред вид, рано или късно е осъден на неуспех. Вижте например мене, за сравнение. Цял живот съм работил по банките — и стъпих на крака в банките. Бил съм дори управител на банка. Но бях ли щастлив? Не. Защо не бях щастлив? Защото това не подхождаше на моя темперамент. Аз съм твърде склонен към приключения, твърде предприемчив. Практически вече захвърлих това. Предполагам, че повече няма да управлявам банка. Те без съмнение ще се радват, ако могат да ме върнат… Но аз се поучих от собствения си темперамент — най-после… Не! Не, вече никога няма да ръководя банка.
И ето, вашият темперамент ви прави неспособен за престъпление, точно тъй, както моят ме прави неподходящ за благопочтеност. Сега ви познавам по-добре, отколкото в началото. Сега дори не ви препоръчвам да станете фалшификатор. Върнете се към почтените пътища, човече. Вашият занаят е да бъдете филантроп, ето това е занаят за вас. С този глас… Асоциация за разпространение на лицемерно разкаяние сред младите… Нещо от този род. Обмислете го.
Островът, който наближаваме, явно няма име, поне на картата не е отбелязано. Може да му измислите име, докато сте там, докато обмисляте всички тези неща. Има прекрасна питейна вода, доколкото разбирам. Островът е един от Гренадините или още от Наветрените острови2. По-нататък има и други неясни и сини острови от Гренадините. Твърде много са Гренадинските острови, но повечето не се виждат. Често съм се чудил за какво могат да послужат тези острови — сега, както виждате, вече зная. Поне този тук е за вас. Рано или късно някой простодушен туземец ще дойде и ще ви вземе. Тогава кажете за нас каквото си искате. Ругайте ни, ако ви харесва, ние няма да обърнем внимание на един самотен гренадинец! А тук, тук има дребни монети на стойност половин лира. Не ги прахосвайте по глупав начин, когато се върнете към цивилизацията. Ако правилно се употреби тази сума, може да ви позволи да започнете нов живот. И не… Не докарвайте лодката съвсем до брега, нехранимайковци! Той може да погази в морето! Не губете в глупави мисли скъпоценната самота, която е на разположение пред вас. Ако се употреби правилно, и тази самота може да стане повратна точка във вашата кариера. Не губете нито пари, нито време. Ще умрете богат. Извинете, но трябва да ви помоля да отнесете провизиите със собствените си ръце до сушата. Не, не е много дълбоко. Стига с тези ваши обяснения! Няма време. Не, не и не! Няма да слушам. Хайде, вън от лодката!
И спускащата се нощ заварила мистър Ледбетър — онзи мистър Ледбетър, който се бил оплаквал, че на този свят вече няма приключения — да седи край своите консерви с храна, подпрял брадичка на свитите си колене, и с печална кротост да гледа през очилата си светлеещото пусто море.
След три дни го прибрал един негър рибар, откарал го на остров Сент Винсен, а оттам, като похарчил последните си монети, той се добрал до Кингстън, в Ямайка. Там можел да пропадне. И сега не е човек, който може да се оправя, но тогава бил съвсем безпомощен. Нямал и най-далечна представа какво трябвало да прави. Единственото нещо, което, изглежда, сторил, е, че посетил всички свещеници, които можел да намери на това място, за да заеме средства за път до дома си. Но говорел твърде несвързано — а и разказваната от него история била доста невероятна за свещениците. Срещнах го съвсем случайно. Подир следобедната си почивка се разхождах по пътя за Батареята на Дън. Срещнах го почти по залез. Скучаех и цялата вечер беше на мое разположение — за негово щастие. Той печално се мъкнеше към градчето. Неговото злощастно лице и свещеническата кройка на прашния му, изпоцапан и мръсен костюм, покрит с петна, привлякоха вниманието ми. Очите ни се срещнаха. Той се подвоуми.
2