— Сър — рече той и дъхът му секна, — бихте ли отделили няколко минути, за да чуете една история, която, страхувам се, ще ви се стори невероятна?
— Невероятна! — възкликнах.
— Съвсем — отвърна той с готовност. — Никой няма да ми повярва, макар че бих могъл и да я изменя. Но аз ви уверявам, сър…
Той безпомощно замълча. Тонът на този човек ме заинтригува. Изглеждаше необичаен индивид.
— Аз съм — добави той — едно от най-нещастните живи същества.
— И между другото не сте вечеряли? — попитах аз, осенен от хрумване.
— Не съм — призна той. — От много дни.
— По-добре да ми разкажете вашата история, след като свършим тази работа — рекох аз и без повече приказки го поведох към едно евтино заведение, където неговото облекло нямаше да направи неприятно впечатление. И там — с известни пропуски, които той впоследствие запълни — чух неговата история. Отначало не му повярвах, но когато виното го позагря и от държането му изчезна лекият стремеж да угодничи, възприет поради сполетелите го нещастия, започнах да му вярвам. На края се убедих дотам в неговото чистосърдечие, че му заплатих легло за нощта и на следния ден наредих да се проверят сведенията за онзи банкер, получени от него, чрез моя ямайски банкер. След като извърших всичко това, го заведох да си напазарува бельо и други подобни неща, необходими за един джентълмен. Междувременно дойде потвърждение на сведенията. Неговата удивителна история се оказа вярна. Няма да се разпростирам върху следващите ни действия. Той тръгна за Англия след три дни.
„Не зная как изобщо бих могъл да ви се отблагодаря — започваше писмото, което мистър Ледбетър ми написа от Англия — за цялата ваша любезност към един напълно непознат човек — и продължаваше известно време в този дух. — Ако не беше вашата великодушна помощ, аз сигурно никога не бих се завърнал навреме, за да поема отново училищните си задължения и моите няколко минути на безогледна лудост вероятно щяха да причинят пропадането ми. Както стоят нещата сега, аз съм се оплел в бърканица от лъжи и недомлъвки от най-сложно естество, за да оправдая моята външност на загорял от слънцето човек и за да дам обяснение за местата, по които съм бил. Неблагоразумно разказах две или три различни версии, като не можех да си представя затрудненията, които те щяха да ми причинят по-късно. Не смея да кажа истината. Консултирах се с голям брой юридически книги в Британския музей и няма никакво съмнение, че съм бил съучастник, подстрекател и помагач в углавно престъпление. Както установих, онзи нехранимайко Бингъм бил управител на банката в Хайтъргейт и сега е обвинен в най-скандално присвояване на пари. Моля ви, умолявам ви да изгорите това писмо, след като го прочетете, аз ви се доверявам безрезервно. Най-лошото е, че нито моята леля, нито нейният приятел — собственик на пансиона, в който бях отседнал, вярват на предпазливото ми изявление пред тях — фактически за това, което в действителност се случи. Подозират, че съм преживял приключение, което наврежда на авторитета ми, но в какъв вид приключение ме подозират, съвсем не зная. Леля ми казва, че ще ми прости, ако й кажа всичко. Аз сторих това — казах й повече, отколкото на всички други, но тя още не е доволна. Разбира се, аз никога няма да им призная истината за този случай и затова им разказах, че съм бил причакан и похитен на плажа. Леля ми иска да знае защо са ме издебнали и похитили, защо са ме отвели с яхтата. Не зная какво да им кажа. Можете ли да ми предложите някакво обяснение? Аз нищо не мога да измисля. Не бихте ли могли да ми пишете на два листа, та да мога да й покажа единия, и то там изрично да напишете, че наистина съм бил в Ямайка това лято и че съм пристигнал с кораб? Ако сторите това, много ще ми помогнете. Това без съмнение ще увеличи моята признателност и тежестта на задълженията ми към вас, поради което, страхувам се, никога няма напълно да ви се отблагодаря. И все пак, ако благодарността…“ — и тъй нататък. На края повтаряше молбата си да изгоря писмото.
Тъй свършва забележителната история на мистър Ледбетъровата ваканция. Пукнатината в отношенията му с неговата леля скоро бе запълнена. Старата дама му прости, преди да почине.