Дени не знаеше на чия страна е Стивънс и се питаше какво ли цели с въпроса си.
— Какво става, ако вредата не се прояви във времевата рамка, посочена от закона?
— Хората могат да подадат жалба.
— А ако жалбата не е подадена навреме?
— Тогава могат да потърсят обезщетение от съдилището за ваксини.
— Могат ли да съдят производителя?
— Не, защото законът го забранява.
— Това не ви ли се струва малко като скачане през обръчи? — отбеляза Стивънс. — Какво става, ако увреждането е от страничен ефект, който не е описан в списъка за дадената ваксина?
— Тогава трябва да докажат, че ваксината е причинила увреждането.
— Това прилича ли ви на „независимо от вината“? — Когато Медсън не отговори веднага, Стивънс изстреля следващия въпрос: — На каква сума възлиза фондът?
— Около три милиарда долара.
— Не ви ли се струва, че това е огромна сума непохарчени пари? Колко обезщетения са изплатени, откакто всичко това започна, и каква е средната сума, която хората получават?
Медсън беше самото спокойствие.
— Не мога да кажа точно.
— Изплатени са 2569 иска, като всеки случай е отнемал средно две години за решаване. Не мога да нарека това „чисто и ефикасно“. Или честно. От онова, което са ми казвали, твърде много случаи остават без компенсация. Затова е платено на толкова малко хора и във фонда е останала тази огромна сума.
Медсън продължаваше автоматично да се усмихва, но бе замръзнал на място, сякаш позираше за снимка. Дени огледа хората на подиума. Видя, че неколцина от сенаторите кимаха утвърдително — значи бяха съгласни със Стивънс. Почувства прилив на енергия. Дали няма да се нахвърлят дружно на Медсън?
Намеси се сенатор Уегман:
— Чувал съм, че много от ваксините, включени в програмата на Центровете, се произвеждат от две или най-много четири фирми. Вярно ли е?
— Да — кимна Медсън. — Това важи за почти дузина ваксини.
Уегман продължи да дълбае:
— Ако Конгресът днес реши да премахне имунитета на фармацевтичната индустрия, ще намалее ли броят на производителите на тези ваксини?
— Разбира се. Положението днес е по-тежко, отколкото през 1986 година, защото има много по-малко производители.
— Какви ще бъдат последствията, ако Конгресът премахне имунитета? — отново попита Уегман.
— Децата ще останат неимунизирани, защото ще има недостиг на много ваксини. Програмата на Центровете за контрол и превенция на заболяванията ще се провали. Болестите, които сме победили, ще започнат наново да се появяват.
Сенатор Добсън от Мичиган прочисти гърлото си и попита:
— Нека разгледаме един друг аспект. Смятам, всички знаете, че съдилищата за ваксините са създали схема за компенсации, които ищците могат да приемат или да отхвърлят. Приемаш парите и си отиваш вкъщи. Отхвърляш предложението и съдиш производителя в гражданско съдилище. Така ли е?
— Точно така — кимна Медсън.
— Обаче Законът за ваксините гласи, че ако съдиш производителя на ваксина, той е освободен от отговорност за увреждането от странични ефекти, които са били „неизбежни“, макар ваксините да са били произведени и етикетирани както трябва. Производствен дефект, погрешен етикет или дефект в дизайна са трите случая в американското прецедентно право, при които ищецът може да търси продуктова отговорност. В началото на 2001 година Върховният съд отсъди, че „неизбежни“ не включва дефекти в дизайна, като на практика отне възможността на ищците да съдят производителя в гражданско съдилище за продуктова отговорност.
Дени се развълнува. Реши, че знае накъде бие Добсън. Тя стрелна поглед към Медсън, който продължаваше да изглежда невъзмутим.
Добсън продължи:
— Това означава, че макар родителите да са задължени да имунизират децата си, за да могат да посещават училище или колеж и в много случаи да си намерят работа, производителите на тези ваксини не могат да бъдат държани отговорни, ако наранят деца, дори в случай че ваксините имат дефекти в дизайна. Смятате ли, че това е логично?
Медсън се наклони, за да размени няколко думи с адвоката си.
— Да — отговори той.
Дени чу кикот зад гърба си. Той трябваше да попита адвоката си, преди да каже това?
— В какъв смисъл? — попита Добсън. — Аз съм от Мичиган. Производителите на автомобили и много от техните доставчици са мои избиратели. В същото заседание Върховният съд реши, че производителите на предпазни колани са виновни за дефектите в дизайна на техните продукти. Смятате ли, че е логично производителите на предпазни колани да са отговорни за дефекти в дизайна, а вие не?