Медсън отново се наклони към своя адвокат, сложи ръка на микрофона и двамата размениха няколко думи.
Макийн го подкани:
— Господин Медсън.
— Както сам отбелязахте, имунизацията се извършва с правителствен указ. Ние, производителите, само доставяме ваксините. След като ние не нареждаме да бъдат използвани, е правилно да бъдем освободени от съдебна отговорност за тях.
Добсън възрази:
— Предпазните колани са задължителни. Правителството ги изисква. Не производителите на автомобили. Не и доставчиците, които ги произвеждат. Как се е получило така, че моите хора имат морков и тояга, а вие само морков?
Медсън не отговори. Дени чувстваше как вълнението й нараства. Уегман седеше с каменно лице. Медсън преплете пръсти, поговори с адвоката си. Тя чу отново да се понася шепот из залата.
— Моля да се отбележи в протокола, че господин Медсън не отговори — поиска Добсън. — Господин Медсън, преди малко споменахте, че някои ваксини се произвеждат само от две до четири компании. Правилно ли съм разбрал?
— Да.
— Предполагам знаете, че нашето антитръстово законодателство е създадено за намаляване на монополите и олигополите с цел да се насърчава конкуренцията на пазара. Вие, производителите на ваксини, правите добри пари от правителствените програми за имунизация, нали?
Медсън показа първата пукнатина в лустросаната си външност: размърда се на стола си и приглади с ръка косата си. Дени започна да изпитва истинско удоволствие от ставащото. Давай, Добсън, давай!
— Да — съгласи се Медсън.
— Колко?
— Като цяло индустрията получава милиарди годишно.
— Там, откъдето съм аз, това са много пари. Особено като се вземат предвид скорошните проблеми в автоиндустрията. Затова нека ви попитам: след като изкарвате толкова пари от тези продукти, какъв стимул имате агресивно да се конкурирате в областта на цените?
Медсън отново се размърда на мястото си.
— Нашият пазар е не по-малко конкурентен от всеки друг в Съединените щати. Нито един производител не е единствен доставчик на някой вид ваксина.
— Разбирам — поклати Добсън глава. — Тогава нека ви попитам следното. След като Върховният съд отсъди, че не може да бъдете съдени за дефекти в дизайна, какъв стимул имате да въвеждате иновации, да влагате сили и пари в подобряването на дизайна на вашите ваксини на основата на научния и технологичния напредък? Или да разработвате ваксини със същия ефект като съществуващите, но много по-безопасни?
Медсън отново започна да се съветва с адвоката си, този път неспокойно, защото главата му чак подскачаше, докато говореше. Дени се облегна и вдигна поглед към подиума. Всички сенатори бяха впили очи в Медсън и чакаха.
Най-накрая той се наведе към микрофона и каза:
— Не съм сигурен, че разбрах въпроса.
— Господин Медсън, приемам това за отговор — усмихна се подигравателно Добсън. — И искам да ви припомня, че скорошната присъда на Върховния съд беше по повод на тълкуването на Националния акт за увреждания на деца след имунизация, който Конгресът прие през 1986 година. И ако този Конгрес сметне, че нито решението на Върховния съд, нито законът са добри, той има властта да промени закона.
Дени се изпълни с въодушевление и гордост. Зад гърба си отново чу шепота на много гласове, видя неколцина сенатори да кимат.
— В светлината на това дали фармацевтичната индустрия трябва да носи отговорност за своите продукти, нека сега насочим вниманието си към проучването, което вашите хора са назовали проект „Епсилон“. Какво е вашето мнение за статистическите резултати от десетгодишното изследване, стига да могат да бъдат потвърдени?
— Не мога да отговоря на този въпрос.
— Не ви разбирам. Моля, погледнете слайда, който е прожектиран на отсрещната стена. На него се вижда коефициент на връзка 0,83 и е посочен фактът, че за децата от ваксинираната група е 5,3 пъти по-вероятно да покажат симптоми от аутистичния спектър, отколкото контролната група. Как ще коментирате това?
— Сенатор Макийн, аз не съм статистик.