— Господин Медсън, и аз не съм, но когато видя 5,3 пъти по-голяма вероятност за развиване на аутистични симптоми в групата на имунизираните, изпитвам тревога. Нима подобно число не ви притеснява?
— Ако тези данни са верни и са изтълкувани както трябва, бих казал, че сочат нуждата от допълнителни изследвания.
— А тревожат ли ви?
Медсън отново се посъветва със своя адвокат. Този път разговаряха цяла минута.
— Както вече казах, те сочат нуждата от допълнителни изследвания.
Макийн се облегна и поклати глава.
— Добре, предполагам, че по този въпрос само толкова можем да измъкнем от вас.
Медсън седеше сковано на стола си. Ако беше някой друг, Дени щеше да го съжали. Обаче сега тържествуваше.
Сенаторите разкъсваха Медсън още час и половина, Макийн обяви почивка.
— Господин Медсън — обяви той, — след обедната почивка ще продължим с вас. Преди да прекъснем, смятам за важно да отбележа няколко неща. Първо, искам да ви припомня, че съответните власти ще разследват обвиненията, които госпожа Норт отправи за опитите за покушение срещу нея и тяхната възможна връзка с убийствата на докторите Магуайър и Маклоски, както и на нейния приятел. Това включва подозрението, че тези събития може да са част от заговор на фармацевтичната индустрия. Заговор да се скрие информация, която може да се окаже вредна за имунитета срещу съдебно преследване, свързано с ваксини, предоставен като част от Националната програма за имунизация, на който индустрията продължава да се радва. Второ, този комитет беше свикан в името на нашите граждани и Конгреса, за да отговори на въпроса дали е желателно да се продължи имунитетът на фармацевтичната индустрия заради Националната програма за имунизация. Ако данните, които госпожа Норт ни предостави в своите показания, се потвърдят, независимо от това дали съществува заговор или не те да бъдат скрити, този комитет ще изиграе водеща роля в съветването на нашите колеги в Конгреса кой да бъде държан отговорен за онова, което сега, от далечината на времето, изглежда като голяма национална грешка. Госпожо Норт, комитетът ще ви бъде благодарен, ако бъдете на разположение днес следобед за допълнителни въпроси. Преди да прекъснем заседанието, искате ли да добавите нещо за протокола?
Това беше, помисли си Дени. Макийн така беше ръководил заседанието, че да й позволи да има последната дума в сутрешната му част. Тя прочисти гърлото си и започна:
— Да, и ви благодаря за тази възможност, сенаторе. Надявам се, че комитетът осъзнава важната си роля във формирането на нашата бъдеща политика към Националната програма за имунизация. Ясно ми е, че националният дебат за светостта на детското здраве е много важен, но в него ние някак си успяхме да изпуснем от поглед най-важното. В нашата погрешно насочена ревност да защитим децата си, ние заменихме инфекциозните заболявания с доживотни разстройства в развитието. В страната бушува епидемия от заболявания от аутисткия спектър. През 1987 година едно от десет хиляди деца имаше аутизъм. Съвременни оценки на Центровете за контрол и превенция на заболяванията сочат съотношение едно от сто и десет. Това не е генетична тенденция, както твърдят някои. За да настъпят такива драматични промени, трябва да минат десетки поколения. Тази диагноза е невярна. Ако беше, къде са всички петдесетгодишни аутисти? Ние създадохме това поколение увредени деца. Като оставим настрана социалните разходи за грижите по тях, не може да се изчисли колко е струвал на тях и семействата им техният съсипан живот. Трябва да пренасочим приоритета на нашата Национална програма за имунизация. Трябва да приемем правилото „безопасността на първо място“ като ръководен принцип. Всъщност основният въпрос е безопасността, нали? Родителите на увредените деца не искат компенсация, искат децата им да оздравеят. И най-вече да не са били увреждани. — Дени се облегна и очите й се напълниха със сълзи.
— Благодаря ви, госпожо Норт, от името на комитета и на американския народ. — Макийн чукна с чукчето си и залата се изпълни шумни разговори. Дени въздъхна от облекчение. Чувстваше, че се е справила добре, и знаеше, че сенаторът е сразил Медсън. Освен това сигурно имаше още доводи в запас. Дени се обърна да погледне Медсън. Той размени още няколко думи с адвоката си и закрачи към вратата. Лицето му беше като посмъртна маска. Тя усети, че някой сложи ръка на рамото й. Завъртя се и видя Роланд.
— Готова ли си? — попита той.
Какъв беше смисълът от подготовката, помисли си Медсън, когато излезе от залата и попадна на тълпа репортери. Светкавиците го заслепиха, а половин дузина микрофони щръкнаха пред лицето му от полукръг протегнати ръце. Върху него се стовариха бързи въпроси: „Какво ще кажете за обвиненията на госпожа Норт в заговор?“. „Господин Медсън, ще си подадете ли оставката като главен изпълнителен директор на «Фарма Интърнешънъл?»“ „Какво ще правите, ако индустрията изгуби своя имунитет?“ „Какво знаете за…“ Той почувства как на челото му избива пот, проби си насила път само за да попадне на стена от други репортери.