— Мисля, че имаш.
Медсън зачака. Какво, по дяволите, трябва да означава това?
— Върни се назад. — Тя се изправи като свещ, но погледът й не изпускаше очите му. — Ние се разделихме преди двайсет и девет години и шест месеца. Моята дъщеря Дени е на двайсет и девет години и три месеца. Сметни. Винаги те е бивало в сметките.
Медсън почувства как у него се надига вълна от ужас.
Синди продължи:
— Запознах се с моя съпруг Рей, най-хубавото, което някога ми се е случвало, три месеца след като се разделихме. Дени се роди шест месеца след като срещнах Рей. Още ли не си разбрал?
Медсън отстъпи крачка назад. За момент го бе изненадала, но вече прегрупираше силите си. И преди беше слушал глупости, но тази беше от световна класа.
— Хайде, Синди, за какво всъщност става дума?
— Винаги те е бивало в отричането. Както повечето мъже, доколкото мога да съдя от опита си.
— Мисля, че е време да си вървиш. Бих искал да кажа, че срещата ни беше приятна, но не е така.
— Гроувър, Дени е твоя дъщеря. — Тя направи пауза, за да му остави време да осъзнае казаното.
Медсън не се остави да му повлияе. Той закрачи към вратата.
— Чух, че имаш още една дъщеря. Лорън.
Той не отговори. Друга дъщеря, дрън-дрън.
— Представи си, че някой се опитва да я убие.
Медсън почувства отново онези буболечки под кожата на главата. Той се обърна да я погледне.
— Не ти вярвам.
— Не съм някоя двайсет и две годишна ученичка в сестринското училище, която можеш да отхвърлиш. — Тя направи пауза. — Или да я убедиш да легне с теб.
— Недей омърсява това, което имаше между нас, с тези глупости. Не съм те отхвърлял, нито убеждавал в каквото и да било. Обичах те и ти го знаеш.
— Да, Гроувър, знам. Аз също те обичах. И Дени е плодът на тази любов. Тя е наша. Твоя. Нейната кръв е твоя. Винаги си казвал, че си отдаден на спасяването на живот. Обаче сега се опитваш да убиеш собствената си дъщеря.
Сякаш помещението се завъртя около главата на Медсън. Достатъчно.
— Повечето хора биха направили или казали всичко, за да защитят своите деца.
— Кълна се, че е истина.
Медсън разбра, че я е пипнал. Беше си спомнил нейното католическо възпитание в Бруклин, молитвената броеница, която винаги носеше, и Библията в дамската й чанта.
— Закълни се върху Библията.
Тя не се поколеба, извади малката черна книга от чантата, сложи я на бюрото и постави ръката си върху нея.
— Кълна се, че Дени Норт е наша дъщеря. Моя и твоя.
Той почувства как коленете му омекват и тръгна към едно кресло. Тя не го остави на мира.
— Твоя дъщеря.
Медсън седна и изръмжа. О, Господи! Синди не може да се закълне върху Библията и да излъже. Нямаше начин да се престори, че не го е матирала.
— Добре — прошепна той. — Ще го уредя.
Синди почти долепи лицето си до неговото.
— По-добре да успееш.
Дени тръгна с Роланд, придружена от двама мъже, които той не представи, но тя предположи, че са агенти от Сикрет Сървис. Докато пресичаха „Капитол Граундс“, тя видя тълпа да се трупа в подножието на източното стълбище на Капитолия и микрофоните най-горе. Бяха най-малко двеста и петдесет души. Вълнуващо! Не само защото току-що бе взривила дебата за имунизацията, а и защото й се даваше възможност да отправи това послание до всички майки и бащи, баби и дядовци в Америка с помощта на националните медии. Когато наближиха, видя няколко десетки плаката във въздуха. Прочете надписите на няколко от тях: „Давай, Дени!“, „Ваксиниране по избор“, „Върнете децата ни!“. Сърцето й блъскаше в гърдите. Нямаше търпение пресконференцията да започне.
Медсън се чувстваше така, сякаш някой беше изсмукал живота му. Трябваше да събере всички сили да отиде до вратата, за да я затвори. Не само имаше дъщеря, която не познаваше, но бе направил всичко възможно да я убие. Направо не е за вярване. Ръцете му трепереха, докато набираше изпълнителя. Позвъняването му беше директно прехвърлено към гласовата поща. „Парола «Чичо». Звънни ми. Спешно е. Прекъсни операцията. Остави момичето.“ Той прибра телефона в джоба си. Какви ли са шансовете? Това беше един от малкото пъти, когато не бе успявал да се свърже с мъжа. Той отиде и отново седна на бюрото на Тилмън. Какво се случи с мен? Направо не можеше да повярва колко ниско е паднал. Как си беше помислил и за Стайлс! Набра Екзейвиър. Отново гласова поща. И тук остави съобщение за прекъсване на операцията. След това набра съобщение на своето блекбъри до Стайлс: „Спешно. Обади се на Екзейвиър тел. 646-746-9890. Кажи му парола «Подводница».“