Миг по-късно се изправи рязко на стола. Дени. Сигурно вече застава пред микрофоните. Тя ще бъде на открито и изпълнителят сигурно вече е там. Той изскочи от кабинета, хукна към асансьорите, но реши, че няма време да ги чака. Надмина Синди, която също слизаше пеша, изтича надолу по стъпалата и изхвръкна през вратата. Минувачите го заглеждаха изненадано, когато профучаваше край тях. Щом наближи източното стълбище, видя репортерите, операторите, цялата събрана тълпа. Дребна жена стоеше пред микрофоните, а зад нея малка група хора. Дени! Неговата дъщеря. По-бързо!
Когато преполови стълбището, премина в бърз ход, взимайки по две стъпала наведнъж, така че да не привлича много внимание. Оглеждаше се за полицаи, за мъжа със сините очи и белезите от акне по лицето. Заобиколи групата от репортери и се насочи към стълбищната площадка. Когато я наближи, осъзна, че неколцина от репортерите го бяха разпознали. Къде, по дяволите, е охраната? Не можеше да повярва, че никой не го спря. Профуча под портика по посока на Дени, която бе заобиколена само от неколцина разпоредители. В момента беше на шест метра от нея, четири и половина. Мярна едно лице в тълпата. Видя озъбената уста и белезите от акне, слънчевите очила и чу звук, сякаш алуминиева бухалка улучва топка за софтбол, един път, два пъти, три пъти. Вътрешностите му се взривиха, а краката му се откъснаха от земята. Вторачи се в небесата, лица гледаха към него отгоре, чуваха се писъци.
Старк реши да не изхвърля рюгера. През следващите десетина минути можеше да му дотрябва. Устата му беше суха, както винаги ставаше в мига, когато убива, а пулсът му блъскаше в ушите. След като повали Медсън, се обърна и се запромъква през тълпата, докато очите му се стрелкаха наоколо, търсейки ченгетата. Някаква жена тичаше надолу по стълбището с викове: „О, боже! О, боже!“. Той я последва до подножието на стълбището, зави надясно и се запъти към дърветата близо до Конститюшън авеню. Наведе глава и продължи да върви, когато видя ченгето, което спираше движението на Фърст стрийт. Налудничаво, но се получи. Майната му на момичето и майната им на данните. Ще каже паролата на Екзейвиър и ще си получи парите. Медсън нямаше повече да звъни на Екзейвиър и да му руши доброто име. Вероятно Екзейвиър също щеше да се израдва, че този задник вече не е между живите.
Той стрелна поглед назад към тълпата и видя двама мъже с костюми да тичат подире му с извадени пистолети. Мамка му! Извади рюгера изпод якето и се затича. Когато навлезе между дърветата, видя още двама агенти с пистолети пред него. Стрелна се надясно, но в същия момент почувства два удара в гърба. Падна по корем, знаейки, че всичко е свършило.
Дени чу три изстрела и разбра какво е това още преди да усети миризмата на барут. Един от агентите я сграбчи за раменете, повлече я към сградата на Капитолия и я накара да клекне зад една от колоните. Хората около тях пищяха и плачеха. Чу някой да я вика по име. Гласът беше мъжки. Протегна врат и видя мъж, който лежеше на земята в локва кръв, а над него се бяха надвесили хора. Стълбището на Капитолия се беше изпразнило и тя видя дузина полицаи да отцепват района. Мъжът на земята беше този, който я викаше. Един от агентите дойде при тях. Агентът до нея се изправи.
— Районът е обезопасен — обясни новодошлият. — Познавам мъжа, който беше прострелян. Гроувър Медсън ви вика.
Медсън? Вика мен?
— Иска да говори с вас. Безопасно е. — Изражението му беше почти извинително. — Мисля, че не му остава много време.
Когото се изправи, коленете на Дени се прегъваха и краката й бяха несигурни. Единият от агентите я хвана под ръка и я заведе при Медсън. Лицето му беше разкривено от болки. Ушите й пищяха. Не смяташе, че е от шума на изстрелите, а от шока, че отново видя да прострелват човек пред очите й. Беше видяла убиеца. Същото лице с белези от акне, същият мъж, който бе преследвал Магуайър до нейния офис, застана пред Медсън, преди той да рухне.
Тя коленичи до Медсън. Очите му бяха безжизнени, но в един момент, изглежда, я фокусираха. Той я хвана за лакътя и стисна със сила, която я изненада и дори й причини болка. Прошепна й нещо, хватката му отслабна и ръката му падна безсилно на земята.