— Най-обикновена карта, каквито се продават навсякъде. Аз, Тюлпанов, не мога да понасям картите, и особено в-валето пика (наричат го още Момус). Навява ми твърде неприятни спомени.
От кантората поеха към английското консулство, за да се срещнат с лорд Питсбрук. Този път албионецът имаше дипломатически преводач, така че Анисий можеше и сам да запише показанията на потърпевшия. Британецът съобщи на надворния съветник, че нотариалната кантора „Мьобиус“ му е била препоръчана от мистър Шпейер като най-уважаваната и стара юридическа фирма в Русия. За потвърждение на думите си мистър Шпейер показал няколко вестника, във всеки от които рекламата на „Мьобиус“ се намирала на най-видно място. Лордът не знаел руски, но годината на създаване на фирмата — хиляда шестстотин и еди-коя си, му направила най-благоприятно впечатление. Питсбрук показа и един от вестниците, „Московские губернские ведомости“, които по свой английски начин нарече „Москоу нюз“. Анисий проточи шия иззад гърба на господин Фандорин и видя голяма, на четвърт страница обява:
Свидетелство за регистрация от Министерство на правосъдието 1672.
Изготвяне на завещания и актове за покупко-продажба, заверка на пълномощни, гаранции по кредити, посредничество за издирване на длъжници и други услуги.
Закараха британеца в злополучната кантора. Той с всички подробности разказа как, след като получил подписания от „възрастния джентълмен“ (тоест от негово сиятелство господин генерал-губернатора) документ, пристигнал тук, в „офиса“. Мистър Шпейер не дошъл с него, защото не се чувствал добре, но го уверил, че собственикът на фирмата е предупреден и очаква високопоставения чуждестранен клиент. Лордът наистина бил посрещнат много любезно, предложили му чай с „твърди кръгли бисквити“ (може би меденки?), хубава пура, и много бързо му изготвили документите. А парите, сто хиляди рубли, нотариусът взел на отговорно пазене и прибрал в сейфа.
— Отговорно, няма що — обади се Ераст Петрович и попита нещо, като посочи огнеупорната каса. Англичанинът кимна, отвори отключената желязна врата и изсъска някаква ругатня.
Лордът не можеше да добави нищо съществено към портрета на Иван Карлович Мьобиус и непрекъснато повтаряше за брадавицата. Анисий дори запомни английската дума — „уорт“.
— Съществен белег, ваше високоблагородие. Голяма кафява брадавица на дясната буза. Може пък да го намерим този мошеник? — плахо изложи Тюлпанов нелишената си от логика идея.
Явно много се беше впечатлил от думите на генерал-губернатора за лука и как щял да го направи на нищо. Искаше да е с нещо полезен. Надзорният съветник обаче не можа да оцени неговия принос в разследването и разсеяно каза:
— Това са глупости, Тюлпанов. Психологически трик. Никак не е трудно човек да си лепне брадавица или някое родилно петно върху половината буза. Свидетелите обикновено запомнят само т-такива биещи на очи особености и на останалите вече обръщат по-малко внимание. Я по-добре да се заемем със закрилника на малолетните б-блудници „мистър Шпейер“. Записахте ли портрета му? Да видя. „Неустановен ръст, защото е в количка. Косата тъмна, съвсем ниско подстригана на слепоочията. Погледът благ. (Хм…) Очите май светли. (Това е важно, ще трябва да разпитаме секретаря на негово високопревъзходителство.) Лицето открито, приятно.“ М-да, няма за какво да се хванем. Ще трябва да обезпокоим негово височество херцог Саксен-Лимбургски. Да се надяваме, че той поне знае нещо за „внука“, щом със специално писмо го е препоръчал на „дядото“.
Ераст Петрович, докаран в мундира си, отиде да се види със знатната особа в „Лоскутная“ сам. Забави се доста и се прибра по-мрачен от облак. В хотела му казали, че предния ден негово височество заминал с влака за Варшава. Но на Брянската гара видният пасажер вчера изобщо не се появил.
Вечерта в края на дългия ден надворният съветник проведе с Анисий съвещание, което нарече „оперативен преглед“. За Тюлпанов подобна процедура беше нещо ново. Чак после, когато свикна да завършва всеки ден с „преглед“, той постепенно доби кураж, но първата вечер повече си мълчеше от страх да не изтърси някоя глупост.
— И тъй, нека помислим — започна надворният съветник. — Нотариуса Мьобиус, който не е никакъв нотариус, го няма. Изпарил се е. Това първо — нефритовото зърно на броеницата му тракна звучно. — Инвалида благотворител Шпейер, който не е никакъв благотворител и едва ли е инвалид, също го няма. Изчезнал е безследно. Това второ. (Отново — трак!) Особено пикантното е, че по необясним начин е изчезнал и херцогът, който за разлика от „нотариуса“ и „инвалида“ уж е бил истински. Е, дребни князе в Германия дал Господ и човек не може да ги знае всичките, но този е бил приеман в Москва както подобава и за пристигането му са писали в-вестниците. Това трето. (Трак!) На връщане от гарата се отбих в редакциите на „Неделя“ и „Руски вестник“. Попитах откъде са научили за предстоящата визита на негово височество херцог Саксен-Лимбургски. И разбрах, че вестниците са получили съобщението по обичайния начин — телеграфически — от петербургските си кореспонденти. Какво мислите по въпроса, Тюлпанов?