— Задачата ни е да си отваряме очите на четири.
Така че от седмица насам Тюлпанов си отваряше очите на четири. Сутрин на път към чудесната си служба изкупуваше градските вестници. Подчертаваше в тях всичко забележително и необичайно, а по време на обяда докладваше на „шефа“.
На обяда трябва да се спрем по-специално. Когато графинята биваше в настроение и благоволяваше да седне на масата, храната беше изискана — все ястия, доставени от френския ресторант „Ертел“: или шофроа от бекаси с трюфели, римска салата, маседоан6 в пъпеш или други разни кулинарни чудеса, за които Анисий преди дори не беше чувал. Ако обаче Ади още от сутринта се затваряше в будоара или отиваше да се поразходи из галантериите и парфюмериите, Маса завземаше властта в столовата и тогава картината ставаше съвсем различна. От японско-китайския ресторант на Петровския пазар Фандориновият камериер донасяше безвкусен ориз, маринована ряпа, водорасли като хартия и сладникава пържена риба. Надворният съветник поглъщаше всичката тая отрова с явно удоволствие, а на Анисий Маса сервираше чай, топъл геврек и салам. Право казано, Тюлпанов предпочиташе подобна гощавка, защото присъствието на своенравната хубавица много го потискаше, та и без това не можеше да оцени прелестта на приказните деликатеси.
Ераст Петрович внимателно изслушваше резултатите от сутрешните търсения на Тюлпанов. Повечето отхвърляше, останалите вземаше предвид. Следобед тръгваха да проверяват: Анисий — съмнителните обяви, шефът — важните персони, пристигнали в Москва (уж ги посещаваше с поздрав от генерал-губернатора, а в действителност искаше да види дали не става дума за някой самозванец).
Засега всичко беше напусто, но Анисий не губеше кураж. Ех, да можеше да работи все това!
Тази сутрин Соня я болеше коремът — изглежда, пак беше дъвкала вар от измазаната печка, поради което Тюлпанов не успя да закуси у дома. У Фандорин също не му сервираха кафе — денят се падна „сюмен“. Анисий се спотайваше в кабинета, прелистваше вестниците и сякаш нарочно в очите му се набиваха какви ли не хранителни реклами. „На «Сретенка» в бакалницата на Сафатов е получено изключително хубаво осолено говеждо «Антрекот»7 — четеше той ненужната му обява. — По 16 копейки фунтът, без кости, може да се използва вместо най-висококачествената шунка“.
Изобщо едва изкара до обяд. Нагъвайки геврека, докладва на Ераст Петрович за днешния улов.
Новопристигналите днес, на 11 февруари 1886 година, бяха малко на брой: петима военни — генерали и седем високопоставени цивилни с равни на техните чинове. Шефът си отбеляза да посети двама: началника на военноморското интендантство контраадмирал Фон Бомбе и ковчежникът на държавната съкровищница, тайния съветник Свинин.
Сетне Тюлпанов мина към по-интересната част — странните обяви.
„С постановление на Градската дума — четеше той на глас, като правеше многозначителни паузи, — всички притежатели на дюкяни от Градския пазар на Червения площад са поканени на съвещание за създаване на акционерно дружество с цел преустройството му и издигане на негово място на тържище със стъклен купол.“
— И какво п-подозрително виждате тук? — попита Фандорин.
— Ами глупости някакви. За какво му е на пазара стъклен купол? — не без основание попита Анисий. — Нали ми наредихте да обръщам внимание на всички обяви, в които се набират пари, шефе, а тук става дума за цяло акционерно дружество. Дали не е някоя афера?
— Не е афера — успокои го надворният съветник. — Думата наистина взе решение да събори Градския пазар и на негово място да п-построи покрит троен ходник в руски стил. Продължавай.
Тюлпанов заряза отхвърлената обява от „Московски градски ведомости“ и взе „Руско слово“.
В сградата на Московското дружество на любителите шахматисти в два часа следобед ще се проведе турнир на М. И. Чигорин с десет противници. Г-н Чигорин ще играе a l’aveugle8, без да вижда дъската и без да си записва ходовете. Залози по 100 рубли. Билет за вход — 2 рубли. Поканени са всички желаещи.“
— Без да вижда дъската? — изненада се Ераст Петрович и си записа в бележника. — Добре. Ще ида да поиграя.
Окуражен, Анисий продължи да чете от „Ведомости на московската градска полиция“:
Международното дружество на евангелистите «Сълзи Иисусови» за първи път провежда в Москва МОМЕНТАЛНА БЛАГОТВОРИТЕЛНА ЛОТАРИЯ за изграждането на Параклис на Плащаницата Господня в Йерусалим. НЕВЕРОЯТНИ ПЕЧАЛБИ от дарители в цяла Европа: имения, жилищни сгради, вили в най-хубавите европейски градове. ПЕЧАЛБАТА СЕ ПРОВЕРЯВА НА МЯСТО!!! Обикновен билет — 25 рубли. Побързайте, лотарията ще остане в Москва само ЕДНА СЕДМИЦА, подир което ще се премести в Санкт Петербург.“