Той стисна очи и мислено се подготви да скочи, но здравата десница на шефа му го сграбчи за пеша.
— Остави я — каза Фандорин, с весело недоумение загледан подир пъргавата госпожица. — Г-главният субект ни е в ръцете.
Надворният съветник бавно се приближи до председателя на лотарията. Онзи вдигна ръце, сякаш се предаваше, и без да чака въпроси, занарежда:
— Ваше… ваше високо… аз какво, срещу малко възнаграждение… нито ги знам, нито ги познавам, правя каквото ми кажат… Ей онзи господин, него питайте… Дето се прави на стражар.
Ераст Петрович и Тюлпанов се обърнаха натам, накъдето сочеше треперещият му пръст, но не видяха никакъв стражар. Само униформеният калпак висеше на закачалката и леко се поклащаше.
Шефът се втурна към вратата, Анисий след него. На стълбите видяха многолюдната възбудена тълпа — беше немислимо да се промъкнат през нея. Фандорин ядно се блъсна с юмрук по главата и затвори.
В това време Анисий разглеждаше калпака, незнайно защо зарязан от фалшивия полицай. Калпак като калпак, само дето отвътре на подплатата бе закрепена карта за игра: кокетно усмихнат паж с перо на шапката и знаците на пиката.
— Но как? Откъде? — ядоса се Анисий и смаяно се вторачи в разярения Фандорин. — Как се сетихте? Шефе, вие сте същински гений!
— Не съм гений, а глупак — горещеше се Ераст Петрович. — Станах за резил! Клъвнах на кукличката, а изпуснах главатаря. Безподобен мерзавец, направо безподобен… Как съм се сетил? Нямаше нищо за сещане. Нали ви казах, че никога не играя никакви игри, камо ли на късмета. Когато видях, че билетът е празен, веднага ми стана ясно, че е афера. — И като направи кратка пауза, допълни: — Освен това къде се е чуло и видяло венециански „палацо“ да има каретен вход? Та във Венеция няма карети, има само лодки…
Анисий понечи да попита откъде шефът му е разбрал, че тук е забъркано тъкмо „Вале пика“, но не успя — надворният съветник гневно се провикна:
— Какво сте го зяпнали тоя проклет калпак? Толкова ли е интересен?!
Пито-платено
Това, което не можеше да понася, бяха загадките и неяснотите. Всяко събитие, дори цъфнала на носа пъпка, си има предистория и причина. Нищо на този свят не се случва просто ей така, ни в клин, ни в ръкав.
А сега не щеш ли — сил ву пле — чудесно разработена, прекрасна, какво да скромничим — гениална операция се провали, и то без никакви явни причини!
Вратата на кабинета изскърца гадно, открехна се и в пролуката се подаде муцунката на Мими. Момус смъкна от крака си кожената обувка и свирепо я запокити по златистия бретон — остави ме на мира, трябва да помисля, — но вратата бързо се хлопна. Той с ярост разчорли косата си (хартиените масурчета се разхвърчаха на всички страни), стисна в зъбите си цигарето и взе да скърца с медното перо по листа.
Счетоводството не показваше нищо добро.
По груба сметка печалбата от лотарията в края на първия ден беше 7–8 хиляди, но касата е арестувана, значи си е чиста загуба.
След като заработеше и набереше скорост за една седмица, лотарията трябваше да донесе поне шейсетина хиляди. Не биваше да продължават повече, че току-виж някой нетърпелив притежател на вила в Париж отишъл да се порадва на късмета си и видял, че под кюлотите в цвят „пламтящо сърце“, сиреч под плащаницата, има нещо съвсем различно от това, което си е мислел. Но една седмица със сигурност можеха да посъбират медец. И така, изтърваната печалба е шейсет хиляди минимум миниморум9.
Ами безвъзвратните загуби за подготовката? Е, не е кой знае какво: наемът за мецанина, отпечатването на билетите, дегизирането. Но в случая става дума за принципи — Момус бе на минус!
А и хванаха „фигуранта“. Всъщност той нищичко не знае, но не си е работа. Пък и жалко за стария глупак, впиянчен третокласен артист от Малий театър. За някакви си трийсетина рубли аванс сега има да храни бълхите в кауша.
Най-жалко обаче за идеята. Моменталната лотария си беше чудно хубаво хрумване! Кое им куца на баналните мошеничества, наричани лотарии? Клиентът отначало плаща, после трябва да чака тегленето. Което, забележете, няма да го види. Защо трябва да вярва, че всичко е честно и почтено? Пък и колцина са тия, дето са готови да чакат? Хората, както знаем, са нетърпеливи.
Докато в случая със собствените си ръце вадиш красивия новичък билет за рая. Ангелчето те зове, съблазнява те: сиреч, не се съмнявай, Глупако Будалов. Какво може да се крие под тази примамлива картинка освен истинско удоволствие? Нямал си късмет? Добре де, опитай пак.